Оглушахме ли за гласа на Паисий?

От няколко години насам целият български народ е обезценил своята родина. България се е превърнала в държава, от която хората имат огромно желание да се отърват. Като масова епидемия е емигрирането на българите в другите страни с желанието да намерят по-добър живот в чужбина. А дали наистина става така? Една част от тях наистина успяват. Другата част съжаляват за взетото вече решение, но не могат да върнат времето назад. Ежедневниците отразяват проблемите на много българи в чужбина, но това не прекратява емигрирането на голяма част от населението на страната ни. Дори нашите дипломи не се зачитат в чужбина. Процентът на цигани и турци нараства, докато българите заминават и все по-малко желаят да имат деца. Както се казва, ако Паисий види какво се случва с българския народ, би се обърнал в гроба. Пишейки своята "История славянобългарская", той се обръща към българския народ. Той им показва, че трябва да се гордеят с миналото си и да градят бъдещето си, но най-вече да обичат своята родина.
Днес българите не оценяват миналото на България, нейните красоти и възможностите в нея. Никой не вижда посланието, оставено от Паисий преди векове.
Според мен животът в България в момента никак не е безупречен, но ние - българите, трябва да подкрепяме родината си. Толкова векове хановете, князете и царете са се борили за благополучието й, а сега самите ние унищожаваме плодовете на техния труд.
Преди година ходих на екскурзия в чужбина. Там всичко беше вълшебно - хората бяха много мили, улиците - много чисти и имаше забележителности, от които ми спря дъха. Но нищо не можеше да се сравни с момента, в който влязох в България. Всичко ми беше толкова познато и аз се чувствах вече у дома. Връщането ми беше един от най-прекрасните моменти в живота. Аз знам, че бях щастлива там. Не твърдя, че не ми хареса, напротив, а твърдя, че дори България да не е толкова безупречна, тя е моята държава и аз с гордост мога да го заявя. Много лесно е да избягаш и да отидеш да живееш в друга държава. Според мен всички българи трябва да се замислят и да обърнат повече внимание на "История славянобългарская", просто да вникнат в нея, защото тя е събрала в себе си много източници, писана е дълго време и е калейдоскоп от емоциите на автора й. Може би, ако осъзнаят смисъла й, повече българи ще останат там, където би трябвало да са.

2002г.


P.S. Това есе съм го писала много отдавна и оттогава се запознах с хора, на които наистина им пука, вече не съм толкова категорична за емигрантите, защото вече ги разбирам, но все пак есето ми харесва.