Омраза или усмивка...

Омразата не те прави велик... велик те прави да обичаш! Да подаряваш любов с усмивка, с жест,  дори буквално - с душата и сърцето. Всички говорим, че светът не отива на никъде, стои на едно място и цикли, но защо? Защото всички казваме, че сме различни, а всъщност не е така. Различни сме по външност, а по характер сме толкова малко, че се броим на пръсти. В почти всеки има доза негативност, т.н. омраза и никой не се страхува да я използва, защото е чувство, не се купува. Ако имаше етикет и цена, малко хора биха си помислили, още по-малко позволили... За щастие, аз не искам да я познавам, мама ме е учила да обичам всички, защото да мразиш е проява на слабост. Не съм ангел, не съм и дявол, средно положение като “12” на часовника, не съм безгрешна, нито цвете за мирисане, не съм и права, когато разубеждавам някого в нещо, което знам, че не е вярно, но до края ще го отстоявам на инат (и небето да достигна)... но въпреки това не мразя. Да изпитваш омраза е по-лошо от съжалението, а да обичаш е “amazing grace”… “Мрази с усмивка, обичай с поглед”? - Усмивката не може да мрази, а само да бъде най-красивия ни грим... Да подари любов!

 Нека “загърбим омразата и продължим с усмивка” и “когато завалят обиди, да я използваме за чадър”!