Остаряваме... Така й казах...
"Остаряваме бавно, неусетно почти", както се пееше в една стара - от моя гледна точка - песен...
И как посмях тъкмо на нея това да кажа?!
Как... Как дръзнах точно на това дете да кажа, че някакви си петнадесет години го правят старо?!
Не... това момиче е дете... дори и на тридесет да ставаше...
Тя е... тя е...
... никога не съм я наричала "най-добра приятелка". Защото мразя клишета.
Но ако "най-добър приятел" е този, който знае и най-съкровената ти тайна, и най-веселия ти спомен, тогава да. Това е Тя.
На външен вид Тя е... като от списание - има красива усмивка, руси коси и големи тъмни очи... Красавица. Но не помня някога да съм й гледала външния вид. Като отвътре е толкова по-интересна!
Отвътре е артист... Мечтател... Звездоброец...
Отвътре има толкова цветове и думи, колкото никога не сте си представяли! И тя ги слива, преплита, зашива една за друга тия думи, оцветява ги във всичките цветове и,
и ги разказва... а как мечтае!
Това момиче, дори и най-невъзможното да ти говори, те кара да заживееш с мечтата й...
А тя не живее с мечти. Тя живее, за да ги изпълни. И пее, и пише, и се смее, и плаче за тия си мечти, желания и амбиции...
И колко е красиво, когато ти се обади по телефона посреднощ, за да ти изпее някоя нова песен... А тези песни, знаете, са едни тежки, мрачни... с едни така бунтарски текстове, че не знаеш да се разплачеш ли от удивление, или да викнеш "На оръжие, братия" и да хукнеш да спретваш безпричинни революции, защото си вдъхновен...
Но какво да правиш, тази моя Вдъхновителка такива текстове пише... Хубаво ги пише, силно... но са страшно бунтовни... Свиква се, все пак такива идоли има момичето.
А да делиш с нея идеология що за тръпка е!
Когато тя обожава нещо (а това "нещо" е винаги някоя музика, музика - за музиката, струва ми се, с нея живеем) готова е да даде мило и драго за обожанието си... Знае всички имена, всички дати, и всичко нужно, за да издигне нещо в свой си култ, на едно странно професионално ниво. Следва идолите си, за да създава като тях - музика. И събирайки тяхната музика, техните стилове и своите мечти, и идеите си на едно място, се раждат мънички шедьоври...
А ето, че преди петнадесет години бил се родил първия шедьовър...
Тогава е било мъничко шедьовърче, повито в пелени, а сега е вече момиче- почти жена - облечена във всичко друго, но не и като пеленаче...
Сега вече е голям шедьовър, а художниците АЗ ще издигна в култ.
Благодаря ви, Създатели на този Шедьовър, който клиширано ще дръзна да нарека своя най-добра приятелка.
Благодаря ви, че сте ми Я създали, да има кой да сложи килимче на ръба, та да не се пързаля, когато ми се ще да се изплъзна...
Благодаря ви, че сте ми създали Моника.
А на теб, Мони, благодаря че си това, което си.
Честит рожден ден.