Нещата, които забравяме... Животът, който живеем... Нещата, от които се страхуваме... Животът, който не живеем... Идеите, с които се събуждаме всяка сутрин... Надеждите, с които заспиваме всяка вечер... Пропиляното време в безсмислено умуване... Изгубеното време по празни надежди и обещания...

Както всеки медал има своите две страни, така и всеки наш ден, мисъл, постъпка има своите конфликтни точки. Те ни карат да обичаме, да проклинаме, да захвърляме и да захващаме. Търсим истината, но така не бихме я открили и след милион години. Всичко е случайно и ако е станало Така, значи точно Така е трябвало.

Ще вярваме в тази истина, в която виждаме смисъл. Утре тя може да е друга. Дори може и да не е близка до тази. Всичко е дотолкова отностително, доколкото ни е богато въображението, а това понякога е доста относително. Колкото и да има смисъл, не винаги има смисъл. И така ден след ден, вярваме в това, в което ни изнася, пък да става каквото ще.