От опит глава боли, но какво пък?

      Който е казал, че:  „От опит глава НЕ боли”, е излъгал… нагло при това… Всеки опит крие в себе си рискове, но и шансове. Може би най-добрата дума, която описва опита, е куражът. Защо именно той - защото за да предприемеш някаква стъпка, ти трябва смелост. Никога не е лесно да оставиш сигурното и познатото зад теб и да се гмурнеш в необятните дълбини на непознатото.

     Да се върнем обратно на рисковете. Както всяко нещо и те имат и положителни, и отрицателни страни, но пък ако рискуваш, има поне някакъв,  било то и минимален, шанс да успееш. Доколкото, ако не опиташ или се откажеш, всичко вече е свършило, няма шанс за победа.

      Думата „опит” може да се разгледа от две страни. Единият вариант - да пробваш нещо ново или да предприемеш нещо ново, а от друга страна - всичко, което си преживял, те е научило на нещо, било по лесния или по трудния начин, ето това е нашият резерв от опит.

Вариант първи… когато ти се предлага възможност, която може да бъде важна за бъдещето ти или пък важна за теб самия, то би било наистина жалко да се откажеш, само защото ти се струва, че няма да се справиш. Именно тук се намесва идеята за рисковете. Те са, които ни теглят напред. Благодарение на тях развиваме редица други качества.

      Например, за да рискуваш, трябва да имаш куража да го направиш, любопитството  да доведеш нещата докрай, волята - да не се предаваш, оптимизма -  че ще се справиш, желанието и целеустремеността, за да следваш неотклонно посоката, която си избрал. Има една много хубава приказка, че „смелостта не означава липса на страх, а да продължиш напред въпреки страха си.” Със сигурност е ужасяващо да скочиш от високо, за да разбереш дали имаш крила - вярно е, че като паднеш, ще те заболи, но пък това трябва да те мотивира следващия път, като скочиш, да носиш материали в себе си, с които да си направиш крила и да полетиш. Неизбежно е да се питаш „Какво, ако не проработи?”. Но пък не е лошо да си задаваме въпроса „А какво, ако проработи?”. За да рискуваш да направиш нещо, трябва също да вярваш в себе си, дори когато останалите не вярват в теб. Като се замислим, е много по-сладко да излезем на сцената, отколкото да стоим зад кулисите, нали?

       Грешките и провалите никога не са изключени, но след като не се получи един път, винаги можеш да пробваш отново, след като си си взел поука от неуспеха. Би било излишно да се страхуваме от провалите, напротив, трябва да ги използваме като трамплин, върху който да скочим следващия път, за да се оттласнем по-нависоко и да достигнем целта си.

       Нека всеки си спомни как като дете се е учил да кара колело… преди да се научим да пазим равновесие, падаме много, много  пъти, ходим с ожулени колене, понякога плачем, но се изправяме, изтупваме праха от дрехите и отново скачаме на колелото. Съжалението също не влиза в плановете.  Не можем да си позволим  лукса да чакаме времето да излекува ожулените  ни колене. Животът е кратък, просто продължаваш напред, защото следващият опит ще е по-успешен и ще  донесе нещо по-добро. Та, от опит глава БОЛИ, но пък ако седиш безучастно, няма да усетиш нито болката, нито радостта и сладостта от живота. А определено си заслужава да изтърпиш малко болка, щом след нея те чака голямо щастие.