Отивам си, ти остани
Отивам си, ти остани
Прегърни ме силно.Искам да усетя ударите на сърцето ти.Притисни ме до себе си. Не ме давай на черната птица, любов моя! Обичам те, не разбра ли!?Обичай ме и ти! Прогони я. Тя иска да ме отведе далеч, в Ада или в Рая може би, но нима Раят ще е рай без теб. Целуни ме, обич моя! Впий топлите си устни в моите, които вече изстиват! Кажи ми за последно, че съм всичко за теб! Отивам си, знаеш ли!?За мен вече всичко свърши, но не и за теб! Животът е пред теб, слънце мое! Сега ти ще грееш за друга. Никога няма да те забравя. В Ада, в Рая или където и да съм, аз ще те нося винаги в сърцето си, което макар да е студено и ненужно, ще е само твое. Отивам си, но ти остани! Животът е пред теб. Любовта към мен, умолявам те, забрави! Няма смисъл да тъгуваш по един спомен, по един човек, който никога не ще се върне от отвъдното. Ако ме обичаш, ще бъдеш силен, ще ме забравиш и аз ще почивам в мир като знам , че си щастлив, макар и с друга. Моля те, не ме гледай така с тези твои прекрасни очи. И аз се страхувам, но ти не можеш да ме върнеш. Черната птица вече е тук. Пази се от нея, стой далеч! Аз си отивам, забрави ме. Боже колко се страхувам, но не! Аз трябва да съм силна. Цял живот бях такава. Стисни ръката ми за последно преди да тръгна. Не плачи, моля те, достатъчно е трудно! Да, и аз те обичам! Обичам те повече от всичко на света, ти си всичко, за което се борих цял живот и което сега трябва да оставя. Ще ми липсваш адски много. Където и да съм, аз ще те обичам вечно, миличко! Моето време изтече. Ето я, идва! Погледни я колко е красива, колко е величествена. Черната птица идва за мен. Стой настрана! Тя иска само мен. Знам, че ме обичаш, но ще се справиш и без мен. Погледни се, та ти си прекрасен, можеш да имаш всяка. Защо избра точно в мен да се влюбиш, любими!?Защо!?Тя ще ни раздели. Вече е съвсем близо. Усещаш ли студения и дъх, който нежно гали гладката ми кожа? Чуй зловещите и звуци! Тя ще ме отведе! Не ме оставяй, обич моя! Прегърни ме, спаси ме! Тя ме отнася, сграбчила ме е с острите нокти, с които завършват мощните й крака. Колко е зловещо всичко! Чувам отчаяния ти вик. И аз те обичам, слънце мое, но всичко свърши. Няма връщане назад! Никой, тръгнал с птицата, не се е върнал.Но аз ще се връщам всяка нощ в сънищата ти, обещавам!Птицата спира над тъмна бездна, кръжи заплашително над нея и ме пуска без капка жал. Летя надолу без да се страхувам, мисля си за теб.
В един миг рязко се събуждам, обляна в студена пот.Сърцето ми бие толкова лудо, че чак заглушава ушите ми.Поглеждам към теб, а ти лежиш до мен и спиш.Толкова си красив!Объркана съм.Какво беше това – кошмар или послание?Утешавам се, че всичко е плод на въображението ми, отпускам глава на възглавницата и впивам поглед в теб.По бузите ти се стичат сълзи.Без да отваряш очи, нежно прошепваш: “Не си отивай!Обичам те!”
© Ирена Недялкова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Уау може би най-красивото есе която някога съм чела. Невероятно е.
-
МИЛА, ТИ СИ НЕВЕРОЯТНА! НАИСТИНА! БИХ СЕ ГОРДЯЛА АКО БЯХ ТВОЯ ПРИЯТЕЛКА ИЛИ ПОНЕ ТЕ ПОЗНАВАХ! ПОЗДРАВЛЕНИЯ! ПИШЕШ СТРАХОТНО!!!
П.С. когато 4етях това есе едвам не се разплаках...БРАВО! -
Мисля че е невероятно! Просто нямам думи.Браво!
-
Чак ме стегна гърлото! Много силно ..кара те да го изживееш..
-
Невероятно е
-
Аз...аз...да и моето сърце бие така силно след като го прочетох... Колко е силно...истинско...нямам думи...
-
Може би трябва да съжалявам,че никога няма да бъда подобна.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
много се зарадвах, като разбрах, че е било само сън
наистина иначе е много тъжно, а и най-хубавото е, че и той може би е сънувал същото, щом казва тези думи насън..
като есе е написано невероятно и с толко емоция..нямам думи!