Гласър е представил и създал теория, която обхваща човешките взаимоотношения в убеденост да съществува древния стремеж към щастие, осветлен от съвременното общество. Основният проблем е възможността на човек да осъществява самоконтрол или, както се изразява „вътрешен контрол“, чрез който да се замени докъдето е възможно външния такъв. Общовалидността на този проблем се разкрива от необходимостта на хората да разрешават междуличностните си конфликти, които водят до така бленуваното щастие. Естествено няма различие в обществата, в които се разглеждат проблемите, защото човешкото същество безусловно се стреми към щастие. Четирите основни направления, които подхранват човешкото щастливо съществуване са: отношения между съпрузи, деца – родители, учител - ученик и работодател – „работник“.
Гласър ги разглежда от позицията на западното общество, което е наложило така наречената либерална демокрация, която е общоприета навсякъде. С други думи двете Америки и Европа попадат под „Теорията на изб ...