Пашкул
Не съм писал от известно време. Не мога да определя, дали защото нямам какво да кажа или защото имам твърде много насъбрало се и не знам от къде да почна. И дали има смисъл. Но няколкото коментари при последните ми писания, в които непознати хора ми благодарят за написаното ми дава надежда, че все пак смисъл има. Щото най-близките се правят, че не са го прочели, че въобще не очакват от някой близък като мен да произлезе нещо. И в кюпа са както роднини, така и приятели. Като отворих темата за роднините и приятелите ще Ви споделя, любезни читателю, че меко казано съм разочарован. Такова повсеместно лицемерие! Такава липса на честни и загрижени отношения! Да, привидно се показват някакви чувства, но те са фалшиви. А вътрешният глас тихо нашепва: „Гледай ти, какви проблеми са му се струпали на главата, аз съм си направо добре, дано не ми иска нещо помощ, че ще трябва да се чудя как да му откажа.”
Съвсем наскоро звъннах на майката на един от най-добрите кардиолози в България и мой по ...