Децата в тинейджърските години си мислят, че родителите им мислят лошо и не ги обичат. За това доста от тях посягат към наркотиците и алкохола,а след това ходят по специални клиники,за да се лекуват. Има и доста тинейджъри, които са много емоционални и са готови дори да се самоубият, но нали за това са приятелите в такива трудни моменти създадени на тази земя?! Но все пак когато децата ядосват родителите си не е редно те да ги бият, а да се опитат да ги изслушат. Да, колкото и да е гадно това е нашия свят. Никога не съм вярвала, че ще седна да пиша точно за такива неща.Защото аз не бих казала, че приличам на другите мои връстници. Аз съм по особена. И нещата, с които се сблъсквам всеки ден са наистина странни. Реших да ви запозная със моя свят и хората в него,които са наистина невероятни със своите странни характери. Реших да ви разкажа историята за едно 14-годишно момиче, което трябва да премине пред най различни изпитания, които бурния тинейджърски живот му предоставя, за да спаси своята най-добра приятелка, която е на косъм от смъртта. Преди всичко започвам с това, че доста хора се питат какви ли проблеми може да има един тинейджър?! И доста хора отговарят, че може би е скъсал с гаджето си с което е бил/била една седмица или, че се е сбил с някой, защото са говорили зад гърба му. Това, което ще ви разкажа далеч по-страшно. Става дума за моята най-добра приятелка,която се казва Ева. Тя се страхуваше от света и хората в него. И до ден днешен е така.Правеше какви ли не глупости. И то заради това, че никой не я обичаше. Всеки път когато ме викаше в коридора в училище, за да говорим ме гледаше със странния си поглед, който караше сърцето ми да замръзне. Предимно ми разказваше за това, че всеки път се кара със родителите си. Тогава се опитвах да се поставя на нейно място, за да преценя как да я съветвам според моята гледна точка. Беше огромна грешка от моя страна, защото не се знаеше дали изобщо този съвет, който и бях дала дали е правилен. В очите и се виждаше страх, който психически я тормозеше и се опитваше да скрие нежното си сърце, което се страхуваше. Един ден тя не беше на училище. Тогава реших да и се обадя, за да видя защо не е на училище. Но тя не дигаше. Тогава аз и другите ми приятели решихме да я потърсим в тях. Когато отидохме в тях я нямаше. Обаче беше оставила бележка в стаята си. Когато я прочетох изпаднах в шок. Тя е решила да се самоубие! Тогава се сетих за едно място, на което ходеше всеки път когато се сдуха. Когато отидохме там видяхме якето ѝ което беше оставено на една пейка. Попитахме едни хора дали са я виждали.Тогава я видяхме на една скала. Тя ме гледаше отново със странния си поглед. Никой от нас не мърдаше. Накрая Ева беше готова да скочи от скалата, но аз изтичах до нея и я хванах. Тогава нещо в мен се пречупи. Не спирах да я прегръщам и да плача. От този ден всички ние решихме това да си остане между нас. Пазя го в тайна...