Писмо до Щастието
Щастие,здравей...
Отново съм аз...
Защо не ми отговаряш?
Нима писмата ми не стигат до теб?!?
Или може би бъркам адреса...
Откликни на моите молби,поне веднъж!
Дай ми знак,колкото да знам,че те има..
Да се убедя, че не съм пропиляла живота си в преследване на вятърни мелници, че не съм търсила нещо, което просто не съществува...
Дори да не ми отговориш, аз ще продължа да ти пиша, да вярвам, да се надявам...
Щастие, защо се криеш?
Защо, след като толкова дълго те търся?
Толкова време прекарах в дирене на твоето скривалище, твоето уютно укритие от ударите на живота...
Хайде, покажи се... имам нужда от теб, а и не съм само аз...
Ела, за да ме избавиш от злото, от мъката, от празнотата, от лицемерието... ела...
Искам поне веднъж да вкуся от теб, да разбера какво е да обичаш, без да те нараняват... да живееш, без да те тъпчат, да полетиш, без да те е страх от орлите, готови да те ръзкъсат, да се възползват от слабостта ти...
Щастие, знам, че ме чуваш, знам, че четеш писмата ми...
Знам също и че не съм единствената, която те търси, която копнее да те намери, да те запази...
Осъзнавам, че ще мине време преди да ме споходиш, но ще те чакам, защото чувствам, че ще дойдеш, защото само така ще осмисля живота си...
Чакам те...
© Надежда Рашева All rights reserved.
