Пластмасова Коледа

Твърде вероятно е джингълбелс-ът  от  Американските филми да ни дойде в повече - огромната елха, къщата, отрупана с всевъзможни лампички и украшения, богата трапеза, прасенцето, с лимонче в устата... Цялата тази помпозна коледна приказка май загуби чара си, може би защото днес има хора, които чакат този ден с по-голямо нетърпение и от децата - търговците.

И все пак, духът на Коледа не е в скъпо украсените заведения, нито в елитните им посетители с безразлични  физиономии, в очите на които можеш да прочетеш "Ех, пак ли е Коледа... Това означава  толкова безсмислени разходи и и неизбежни фирмени празненства" Няма да го видиш и във  отегчения чичко, облечен в помпозен червен костюм (под който издайнически се подават ежедневните, леко протрити дънки), който получава по двайсетина лева на ден да забавлява децата в магазина за играчки  с дежурния въпрос "Слуша ли достатъчно тази година?"

Истинският дух на Коледа е в уличния музикант при подлеза на Орлов мост, който днес си е купил ново бомбе, парче торта и бутилка български ром, защото хората винаги са по-щедри по празниците. Също така в ромските колиби, потънали целите в кал, киша и мръсотия, но на чиято врата (точно до прозаично окачената гумена джапанка, вместо панта) гордо виси пластмасов, леко пожълтял с годините Дядо Коледа, около който всички малки ромчета подскачат и се радват. Духът на Коледа е и в съседа ти, който е изринал снега и от твоята кола  преди да тръгне на работа с бележка на стъклото "Честита Коледа"... Моментът, в който малкият ти брат се отдалечава от леко изкривената, изкуствена елха, която току-що е наредил и я поглежда с такова задоволство, все едно е спечелил купата по футбол в училище.

                                                                                                        Боряна Нейкова