Подвластната стопанка на Живота
Вината е като бодил от роза.
След пробождането, ако не забележиш капчицата кръв, няма да ти направи кой знае какво впечатление.
Но...
Съвестта е за това, да те гризе по част, разкъсвайки мъчително душата отвътре.
Точно както опияняващия аромат на розата.
Привлича те!
Понякога ти се иска да стиснеш толкова силно листата в ръката си, че да потече сок.
Да запазиш аромата завинаги върху кожата на ръката си...
За жалост вината е рана, която никога не заздравява.
Но знаеш ли коя вина е най-болезнена?
Тази на незнанието - като отрова нахлува в кръвта ти.
Бориш се, а всъщност вече си загинал.
Отказал си се от себе си, приемайки наглото и разположение в съзнанието ти.
Мъчително е да се чувстваш виновен за вината на другия.
Да носиш неговия товар, а той всъщност продължава напред без дори малка драскотина.
Докато ти, ти раздираш граници, светове и цялото си бъдеще...
Но това нека си остане между нас.
Нека нося вината си.
Тя е самотница, която се нуждае от ласкателство.
Нима розата не е кралицата на цветята?
Вината също, подвластната стопанка на Живота.
Съгласи се, никой не е безгрешен...
© Елeна All rights reserved.
