Пореден провал...
Животът е изпълнен със спадове и възходи. Колкото и усилия да полагаме, той често си играе с нас. Показва ни, че не всичко зависи от нас. Всеки път си давам кураж и продължавам напред. Мисля си, че мога да победя света, като не спирам да дерзая. На моменти обаче ставам слаба и, колкото и да искам да продължа, се съмнявам в успеха си. Питам се дали е, защото нямам късмет?
„Това, което не ни убива, ни прави по-силни”. Ами това, което ни убива? Можем ли да го спрем или да го пренебрегнем?
Аз съм максималистка. Провалът дълго ме преследва след като се е появил. Знам, че няма идеални, но не мога да не искам да бъда такава. Това е неподстижима цел, която ме кара да дерзая все повече. Да виждам къде съм и докъде мога да стигна.
Наскоро преживях поредния си провал. Въпреки, че бях убедена, че ще се справя, не успях. Уж се пречупи нещо в мен (не беше като преди). Усетих болка, но вече не я помня. Вярата ми помогна да се усмихна.
Поредният провал. Нещо толкова жестоко, каращо ме да се замисля върху това дали съм достойна за всичко, за което си мисля, че съм. Трудно е да изкажа болката в думи. Трудно е да знам, че всичко ще се оправи след като нещо се е провалило. Не съм сигурна. Само знам едно- не искам да загубя щастието и шанса ми да бъда човек дадено от Бог. А провалите, те няма да спрат, няма да се променят и да простят на никого. Без значение дали сте добри или лоши, те са просто там. Дебнат те зад ъгъла и си просят внимание докато не паднеш в капана им. Тогава страдаш, бориш се и си пак във възхода, който предхожда поредния провал.
© Силвана Кирилова All rights reserved.
