Порои и политици

Порои и политици Има нещо гнило. Не в Дания, в България. 450 евро за квадратен
метър фургон е платила държавата за хората, които водната стихия остави без дом.
Търговете били за 2 милиона, от които 300 000 лв отишли за подкупи. На цената
пък на метър за фургон спокойно можели да се купят чисто нови жилища, в който и
да е областен град. Фирми за производство на хляб и дрехи, както и търговци на
плодове и зеленчуци, печелили търговете и получавали средства за възстановяване
на разрушени обекти. Сигурно докато строителите в свободното си време месили
кифли и великденски козунаци или си шиели дочени гащи. Пари за възстановителни
дейности от наводненията получавали общини, които и не били чували за природното
бедствие, сполетяло родината ни. Потънали близо 10 милиона лева, ама се оказа,
че и нямало кой да си ги потърси. Вотът на недоверие не мина. Минаха ни за
пореден път нас. Мина ни ДПС – с обръчите от фирми, мина ни БСП – със социалната
политика на доходите, мина ни НДСВ – с царския поклон пред партньорите в
тройната коалиция. Мина ни и президентът Първанов, който бил нагазил в
наводнените градове. Всъщност, архитектът на правителството май наистина е
нагазил дълбоко, но в едни други неща. Сещате се какви... Има нещо гнило. Не в
Белгия, в България. Еврокомисарят Оли Рен не е прав. Не може тоя брюкселски
чиновник да говори такива лоши неща за полицията и съда, да ни топи пред
европейските институции и да ни налага някакви предпазни клаузи. Неговият доклад
е стъкмен набързо и повърхностен като разсъждения и изводи. Че като как тоя
евроапаратчик да не е отбелязъл в докладните си геройския екшън на магистрала
“Тракия”, смелостта и гражданската доблест на депутатите Сидеров и Чернев. Може
ли да не приложи към тях задълбочената интерпретация на гореспоменатите събития
и герои, направена от вътрешния министър пред депутатството. Или пък
заклеймителната декларация на народното представителство, за някой и за нещо,
които май нито били този някой, нито пък било това нещо. Но, нейсе. Да не питаме
много много и да не задаваме неправилните въпроси, че току виж ний се окажем
виновните да ни отложи Европа, въпреки героичните усилия, които полагат и
президент и правителство... Има нещо гнило. Не в България, в българия. Малката
буква по-горе е съзнателно допусната правописна грешка. Дето се вика, един
търсен стилистичен протест на семантично ниво. Това можем най-добре да правим –
това правим. Затова и нека строителите да си гледат строителството, хлебарите –
хляба, полицаите – разкриването на престъпления, правораздаветелните органи –
справедливите наказания. Виж, политиците, най-добре да ги гледаме всички ние.
Под лупа. Без емоции. С разум. И като не стават – да ги сменяме. Ако не друго,
то поне това право ни е дадено.