Mar 15, 2008, 9:15 AM

Посещение

  Essays » Love
1.4K 0 0
  Идваш нощем тихо при мен, целуваш ме, докосваш ме и получаваш всичко, което искаш. Оставам сгушена в теб и се унасям в мисли за изминалите ласки. А ти си буден, вгледан в мен, а в главата ти се въртят въпроси каква съм и дали си струвам...
  И усещам вече топлите лъчи по замечтаната усмивка. И отварям влюбени очи, тръпнейки ти да си първото, което да видят. Но за миг замръзват, щом съзират изоставена възглавница до мен и красива роза - спомен, по който да вехна до следващата ни среща, в която пак ще бъда твоя само за една нощ!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любомира All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...