FRACLA (Мария Петрова-Йордано)
121 1176
Apr 10, 2009, 10:09 AM

Празните погледи 

  Essays » Personal
1634 1 8
1 мин reading

 

Преди няколко дена реших да си направя експеримент. Разхождах се по центъра. Денят беше хубав  и много хора също бяха решили да се разтъпчат. Всъщност експериментът ми започна случайно. Направи ми впечатление едно момиче - хубаво, добре облечено, с прическа и т.н. Но... погледът, погледът беше празен. Нямаше нищо. Нямаше блясък. Нямаше живот. Тя гледаше, но не виждаше. Дали е била замислена - не зная! За какво ли може да мислиш и да излъчваш ... нищо!

След това видях други хора. Толкова празни погледи! Сякаш всички бяха зомбирани. И просто се движеха, но не можех да видя същността, съдържанието. Разбира се имаше и хора, около които се усещаше живот. Първо това беше една майка  хванала детенцето за ръчичка. Реших, че очите на всички майки трябва да излъчват щастие и любов. Но се оказа, че не така. Да - опитах се да „квалифицирам" празните погледи, но не се получи. Нямаше значение дали това бяха майки с деца, млади  добре изглеждащи и облечени момичета или момчета; дали се движеха по сами или в компания. Дали бяха хора в разцвета на силите си, или бяха събрали достатъчно спомени.

Просто празните погледи се движеха! На какво се дължеше? На лични проблеми? На това, което е около нас? На световната финансова криза? На какво? Възможно ли е всички да бяха подвластни  само и единствено на проблемите си? Ами любовта? Ами всичко хубаво, което изживяваме? Какво се случва? На какво държим всъщност? Много въпроси. Всеки си има отговори.

Не винаги е възможно, но когато е - дано успяваме да видим красивата страна на нещата. И още по- важно - красивата част от нас - от сърцето, душата и ума ни!  И ако успеем да ги проявим... тогава може би празните погледи ще станат... очи!

© Мария Петрова-Йордано All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Светлана, благодаря за мнението! Всичко оказва влияние - къде живеем, как живеем; можем поне да опитаме да се усмехнем, след една усмивка ще дойде втора и т.н. Тогава ще се усмихне и този срещу нас. И може би погледите ще се ... изпълнят! Поздрави!
  • И аз обичам да се вглеждам в хората и забелязвам същото, което и ти. Но днес видях много усмихнати лица и си помислих, че е от хубавото време. Какво толкова мислим, колко е на сто половината? Има елки, по-лесно е. Четох преди години "Христоматия на артиста", там пише, че комедийните артисти живеят по-дълго, а драматичните са по застрашени от болести, защото каквото е изписано на лицето, това изживява и организмът ни. Когато се усмихнем, цялото ни тяло ликува. Когато сме намръщени, тъжни - всяка наша клетчица е тъжна. Смехът е здраве! От колко време не сме се смяли така, че да ни заболят коремите и лицевите мускули. Някоя лека усмивка и стига. Пътувам в метрото и гледам възрастен мъж, облегнал се на бастуна си, още малко и ще умре, така изглежда. Личи, че е бил висок, красив и колко ли жени са въздишали по него. Старост. И ми идва идея, да мина да го щипна по лицето, как ще грейне. Правила съм го. Очите засияват и те питат: Познаваме ли се?! Отминавам, обръщам се и виждам усмивка. Ние просто не общуваме. Всеки се е затворил в панелката си в своя си свят и не познава съседа си. На село е друго. Сядаме да обядваме в двора, минават съседи, спират се, ние ги каним да пийнат с нас по ракийка и става весело. Вярвам, че ще се научим да се усмихваме, вярвам, че ще се учим да ставаме по-добри един към друг, за да научим на това и децата си. Вярвам в умните и изразителни, живи очи!!! Празните погледи са на машини, ние сме хора.
  • искрено се надявам посланието ми да бъде разбрано правилно
  • Аз не бих искала всичко да се прочете в очите ми...поне не от всеки или от случаен човек...Понякога взрем ли се прекалено в нещо,магията изчезва,а пък и не всеки експеримент е сполучлив...
  • Някои автори - философи в миналото са изказвали теза, че човек и когато е буден е в полу-сънно състояние. Т.е. че през целия живот ние спим, кога по-дълбоко, кога по-повърхностно. Може би прекалено остро сте се взряла върху хората.
  • благодаря за коментарите!
  • изпразнен/а от съдържание- това е състояние на духа...
  • Дано! Хубаво е, поздравления!
Random works
: ??:??