Бяха думи, в които вярвах, бяха мечти, които се надявах някой ден да се сбъднат, бяха спомени, които не исках да забравя никога! Ти ме превърна в човек без душа, ти ми доказа, че не мога да имам ничие доверие, а мислех, че поне в теб мога да бъда сигурна, ти ми причини такава болка, че ума ти не може да го побере... ти сипа в кристалната ми чаша още 3 пръста горчилка и духна свещта на смисъла на живота ми, ти ме прокле Во Веки Веков! Ти ми създаде омразата, омразата и ненавистта към себе си, към своята наивност. Аз бях глупава, доверих ти се, след като вече веднъж ме беше предал... Ставам сутрин и не мога да се погледна в огледалото, защото след като видя своя лик, искам да умра, да изтръгна наивното ми сърце. А думите ти ме правят все по-жалка, чувствам се като парцал! Не, аз не мога да си простя за това, че ти повярвах, че застанах срещу семейството ми, за да им докажа, че ти си по-добър! Не мога да си простя, че ти позволих да ме докоснеш, че си позволих да изгоря, защото от мен сега остана една угарка само. Искаше да ми го върнеш, повярвай ми, върна ми го! Да, много добре ми го върна... защото сега се мразя, мразя се повече от всякога... Ти заби нож в гърба ми и го завъртя, майстор си, о, да, майстор си на отмъщението...
Затова те моля, моля те на колене, остави ме, забрави ме... остави угарката да изгори, стига толкова, вече достатъчно болка ми причини, стига, престани да ме обвиняваш за всяко едно нещо, стига, спри, моля те, пожали ме, стига!

Остави ме да потъна в забравата! Остави ме да умра за теб, погреби ме мисленно, аз не съществувам, нямам нищо твое, което ти принадлежи, изгорих всички снимки, всички спомени, всички мечти, всичко, всичко превърнах в огън и плаках докато ги горях... Нямам нищо твое в себе си, нищо не ти принадлежи, остави ме! Няма любов втори дубъл, няма любов, има само омраза, има само ненавист... Сбогом Завинаги!