Приказка за полезните идеи

Ако леко сменим гледната точка, мръднем с мечта и половина в ляво и загърбим конвенционалността на ежедневието всеки от нас би вникнал в теорията на Гх-Моу за полезните идеи. Той бе родом от една сива планетка, която бе известна преди всичко със стеснителността и доброто възпитание на своите обитатели, както и с кратка и бурна история на 6 войнстващи раси, които след 500 годишен период на технологично развитие и надпревара във въоръжаването се бяха докарали до почти пълно изтребление. Причината за войната бе в неравното разположение на залежите на различните природни ресурси. Общо взето всяка една от расите имаше контрол над няколко от тях, но другите и липсваха. Всеки би се почувствал не особено комфортно, ако всяка сутрин, обед и вечер се храни с необикновено питателни водорасли с вкус, който не бих рискувал да опиша заради риска от стомашни конвулсии. Би започнал война само за да се докопа до пържена кълка от полусляп далтоничен меланхолик (местен вид къртица, която с раждането си чувства зова на светлината и копае нагоре и нагоре и в момента в който пробива изпада в депресия поради вродените си проблеми със зрението), която пък до такава степен беше писнала на съседа, че би изобретил галгорентния унищожител само за да се сдобие с кило водорасли. Повода съответно, както и в всички останали краища на вселената, беше, че някой настъпил оная гад чуждоземеца по мазола. Последва мирна конференция на която малкото останали представители на воюващите решиха да открият вариант за продължаване на собственото им съществуване. Дебатите по въпроса продължиха достатъчно дълго и естествено не породиха абсолютно никакъв резултат. В тази нажежена обстановка, сина на един от делегатите се добра по случайност до трибуната за изказване и с нетърпящ възражение детски глас постанови:
  - На мене пък ми е скучно. Хайде да си играем на нещо.
  В този момент на Гх-Моу му просветна. Поиска думата и се изправи притеснен, понеже се чудеше как ли ще реагират останалите. Изложи своята идея по проблема, след което се възцари дълго мълчание. После имаше гласуване. Създаде се Планетарното министерство на разнообразието. Това успя да задържи мира известно време, но се разви един друг пост военен проблем – когато населението се окопити и започна да свиква с новите придобивки се разбра, че не знае какво друго да прави освен да води война. В този момент на върховно напрежение се намеси отново Гх-Моу като проектира скучната стая, която беше и най-голямата му заслуга. Тази стая представляваше местния еквивалент на бетонен бункер в който се затваряше за определен период от време някой младеж с необикновено буйна фантазия, който биваше хранен само с отвратителните водорасли, докато не му хрумне нещо интересно. Така само с десетина подобни учреждения, за около година и половина, налегнатите от страшна скука , заплашваща да се превърне във война жители, се сдобиха с телевизия, музика, танци, хазарт, наркотици и много други подобни занимания. Някъде около втората година от този експеримент един не особено добре изглеждащ скучател изобрети секса и тази радикална идея успя да спаси много голяма част от скучаещите, а след по малко от месец някой измъдри и хомосексуализма, който завладя останалата част от населението. След което настъпи несекващ мир, подправен с бавна музичка и сладострастни пъшкания.На сградата на министерството беше изписана с оловни букви (ами хората си имат малко олово) сентенцията на великия философ и спасител Гх-Моу: “ Скуката и еднообразието са най-добрата среда за развитието на полезните идеи” А някой бунтар отдолу със златен аерозолен спрей бе добавил: “Само да намериш някой балък да скучае за да може на тебе да ти е весело” Подобни надписи се срещаха начестичко из планетата. Доброто възпитание беше изоставено, понеже някой се беше сетил, че то е основната причина за миналата война. Просто като премного и силно желаеш и нещо те спира да си поискаш, насилието става алтернатива на думите.