Симултативната употреба на шарени личностни билетчета, прекарани през
перфоратора на сродната компания води до насищане на комуникационното
пространство с калейдоскоп от конфети, основна съставка за здравословния кич на
креативното настроение. Натрапчивата липса на ежедневния сдух и предвзетост пък
е лепилцето, прикрепящо наредените парченца пъзел върху леко наклонената
плоскост на изтичащия миг. Сладникаво-киселата лепкава супичка на лежерния
хумор, следствие от тридневна масова безсъница, в която плуват късчета
добронамерена бруталност, се сърба с почти перверзно удоволствие, за да запълни
язвите на самокритиката и разпространи заразата на творческата болест.
Симптомите са спонтанни изблици на конструктивен мързел, които минават през леки
форми на изобретателност и кулминират неизбежно във фазата на споделения кеф от
създаването на изкуство. Понякога, както в случая, се стига и до глуповатите и
безвкусни опити да бъде описан настоящия процес. Разкрепостени съзнания с
повишена чувствителност, склонни към разсъждения и безсмислици са предпоставка
за развитие на опасната епидемия. Антитела като излишна злободневна рационалност
и най-вече директна слънчева светлина предварително са отстранени от имунната
система. Забелязват се групови халюцинации за безвремие , при които понятия като
вчера, сега, утре, та дори и вечност губят смисъла си. Много често поставените
диагнози от световно признати светила са : , , - , , , , !?! А именно – нямам
думи. Други подобни диагнози пък са изпълнени с думи, терминология, фалшив
справедлив гняв и неосъзната завист. Съответните капацитети получават еднократна
ограничена възможност да изкажат мнението си и втори допир със заразените им
бива отказван категорично и групово. Болните неизменно се характеризират с
твърдата си вяра в собствените си сили , често и общи понякога разбирания. Всяка
проява на неискрена загриженост от страна на псевдолекуващите елементи бива
третирана с групова апатия, единични личностни прояви на чупещ кости сарказъм
или необяснената досега от науката масова лигня. Процентното съотношение на
нещастни индивиди в поставената под карантина група умишлено и перманентно се
поддържа до нивото на абсолютната нула. Бацила развива у заразените инстинкта за
принадлежност присъщ на семейство лъвове, препичащи се на преди обедното слънце,
мързеливо похапвайки се за ушите. Малките лъвчета се радват на свобода и взаимно
разбиране от ленивите носители на царската грива, както и от неотстъпващите им
по нито едно качество грациозни лъвици. Толерантността е най-естествената проява
към сладките нахалници , но във въздуха се усеща възможността от поучително
перване или изръмжаване, таящо не заплаха, а елементарно напомняне за
йерархията. Сладката дрямка на господаря на саваната и грижата от страна на
неговата комуна да не бъде обезпокояван и да му е удобно е най–голямото
признание за неговата значимост и искрена проява на обич и уважение. Дали
похъркващ или във вихъра на възможностите си, самото му присъствие храни групата
със манната небесна на признатото възхищение без капка корист и завист.
Спонтанно, разбуден от звуците – мелодията, които създава вятърът, минавайки
през високите треви, насекомите, достигащи най-високите честоти, недоловими от
ухото, агресивния рев на по-малките и незначителни хищници, заемащ средата на
диапазона – той, абсолютния монарх, напряга мускули, подемайки дълбокия плътен
ритъм на препускащото стадо бизони, синхронизирайки го с ударите на могъщото си
сърце. Усещането за мощ и недосегаемост се смесват с богоговението пред великия
създател, подарил бийта на всички, способни да го чуят, и гордият хищник навежда
глава в знак на почит. Неизбежно идва и момента на края, спечелена битка от
рационалното и екзистенциалния минимум, на фона на голямата война срещу
великаните – вятърни мелници. Пациентите се прощават със заразната среда, поради
простата причина, че инстинкта им за оцеляване, водещ до следваща сбирка
надделява над нежеланието им да се разделят. Заедно или по отделно, те минават
през малкия портал, за да разменят безкрайното пространство на една стая, пълна
със себеподобни, за мъничкия, спаружен, използван многократно от всеки
презерватив , наречен реалност.Там, на предела, с непретенциозен шрифт върху
лист от бележник, залепен с тиксо за вратата, е написан девизът на заразените:
“Боклукът вън”.