В нашия живот природата е част от нашия свят. И сякаш, обаче, тя е толкова незабележима. Ние, хората, я приемаме просто като малък вид окраска към нашия свят. А тя е толкова необятна и сложна за разбиране. Тя е като градовете, които имат свои обитатели и условия, също както ние, хората, сме си създали градове, улици и условия на живот. Но колкото и да бъде изследвана природата, едва ли някога ще узнаем всичките ù тайни. Природата, обаче, ни дава много. Ние използваме нейните природни богатства и от нас се изисква само да опазим нейната красота, като не я замърсяваме или унищожаваме.

Природата е не само красива. Тя е малък свят, точно като този, в който ние живеем, но с по-малки размери, различна обстановка, чудати обитатели и много богатства, които ни дава и които използваме в ежедневието си. Може би  тя е като един огромен град, пълен със загадки, в които, обаче, неговите обитатели не ни разбират, защото имат различен инстинкт, поведение и условия на живот. Може би и тук трябва да сложим преградата. Нашият свят и светът на природата си имат граници. Природата ни позволява да я изследваме, но трябва и да не нарушаваме границата на това, че тези два свята са различни и ние, хората, както и животните, трябва да знаем къде е нашето място и никога да не се опитваме да  нарушаваме мира в природата. Всички пожари, земетресения и наводнения може би са отмъщението на природата, заради това, че се опитваме да преминем границите именно с това, че разрушаваме света на природата, когато навлезем в нея. Нейното отмъщение обаче е справедливо. Хората трябва да пазят природата, а не да развалят същността ù. Аз лично се надявам, че някой ден това ще стане, но засега знам само едно, което е сигурно. Природата е едно вълшебно кътче земя, със своите обитатели, със своята среда и неоценима красота!