Jun 14, 2019, 9:03 PM

Пробуждането 

  Essays » Personal
1213 4 2
1 мин reading
В една дъждовна вечер преди две седмици пътувах в такси и гледах как капчиците се разливат по стъклото. Стоях и си мислех... че се чувствам празна. И не можех да проумея защо. Та аз имах всичко, което всяко момиче на моята възраст иска- любящо и подкрепящо семейство, грижовен приятел, успехи в университета. Но защо се чувствах тъжна? Защо всеки ден бях намръщена и не исках да обръщам внимание на близките ми хора? Обвинявах напрежението и зетостта ми. Но днес осъзнах, че единственият проблем... съм Аз. Да, точно така.
На всички ни се е случвало да попаднем в бездна, от която си мислим, че няма измъкване. Всички си мислим, че животът ни е скапан, а не че просто сме в по- тежък период, от който трябва да си вземем поука и да продължим напред по- различни от това, което сме били вчера, от това, което сме били миналата седмица. Осъзнах, че ние самите сме проблемът. Не трябва да слагаме стени и огради, които да ограничават действията ни. Не трябва да сме врагове на самите себе си. Ние сме пр ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Bibi Sim All rights reserved.

Random works
: ??:??