Пролет през Септември
Залей ме с огън, защото душата си тръгна.
Отнеси тишината ми високо над позлатените кръстове и малки човечета.
Падам - грациозно, с парабола. Изключително красиво приземявам лице върху асфалта.
Метално едно такова.
Кръстовитще - гробница...
И всички светофари светят в червено.
И не можеш да издрапаш.
А искаш ли?
Rien ne va pluis.
Лежа, по никое време, с ничии мисли... в тъмното... а даже не ми е и тъжно...
Кост зловещо дращи върху бетона...
Нормално.
Истината никога не трябва да е прикрита с лъжа!
В устата метално - нормално.
Слушам през две стаи Прогнозата - циклон..
Излизам на терасата - облачно, без луна... и духа, а мирише на пролет...
© Филип Филипов All rights reserved.
