Пуснете слънчевата светлина

May 12, 2007, 4:58 PM

Essays

1938 0 1

1 мин reading

Озъртам се наляво, надясно, но единствено откривам мрак, пошлост, безчовечие.Навсякъде около мен срещам помръкнали лица, изпити и остарели от набезите на времето. Нужно ли е всичкото това отчаяние, което се е настанило в самотните сърца на всички тези хора? Трудно ли е да посрещнеш деня с усмивка? Усмивката е едно от богатствата, с които е надарен човек. Животът е по-светъл, по-хубав, когато тя присъства в него. Тя е мостът към човешкото сърце. Лъчезарната усмивка стопля душите на хората, тя е ключът към любовта и добротата.
Една мила, добра дума, отваря вратите към щастието. Събужда чувство, което опиянява ума, сърцето. Всяка клетка от тялото ти започва да пулсира и да прелива от енергия. Чувстваш тръпката навсякъде около себе си. Усещаш как летиш... и осъзнаваш - това не си ти. Това е някой непознат. Ти не можеш да обичаш - можеш да мразиш. Омразата прояжда всяка твоя клетка, всяка част от тялото ти. Сърцето ти е обвито в ледена обвивка. Не, не можеш да обичаш. Но...
Един ден се събуждаш и осъзнаваш: вече не си момичето с поквареното сърце. На лицето ти грее усмивка. В душата ти се е настанила любовта. Опиянена си... защото слънчевата светлина е разтопила страховития мраз в сърцето ти.

Пуснете слънчевата светлина

Свързани произведения

Comments

Random works