Пясъчни кули

Пясъчни кули

Кулите, които издигаме в наше време, са солидни, направени от метал, желязо, камък и стъкло. Те са бляскави, поразяват със своите размери, а тяхната здравина им осигурява спокойно преминаване през годините. Но онези кули, които си издигаме в съзнанието си, без да можем да ги докоснем, това са пясъчните кули, които се срутват толкова бързо, колкото се и въздигат.

Пясъчната кула приема много форми. Тя може да бъде амбиция, желание, мечта, надежда или вяра. Все неща, които, както свещта се прави от восък, се крепят изцяло на нашите сoбствени мисли и убеждения, че ще се случи това или онова. Но както восъка, така и тези амбиции и надежди са тленни и се стопяват в мига, в който пламне огънят на нашето действие или бездействие. Толкова силно мечтаем за нещо невъзможно, че когато не успеем да го достигнем, пясъчната ни кула се срутва, обръщайки се в песъчинки. Болните ни амбиции изчезват, безплодните ни усилия и неоправданата вяра биват отнесени от морето на живота, в което стотици хора – като нас – се стремят да укрепят собствените си кули.

Но една пясъчна кула трябва да бъде такава – непреходна. Ако можехме да издигнем каменна кула в ума си, то тогава всички мечти и желания щяха да се сбъдват без усилие, независимо от тяхното естество. Но не – ако пясъчната кула е рамката, която сътворяваме в ума си, то каменната е платното – онова, което сътворяваме с действията си. Истинската.

Пясъчните кули не съществуват наистина, те са само илюзия и понякога оправдание за нашите грешки и неуспехи. По-лесно е да живеем в замък, бил той и тленен или украсен с крехко красиви мидички, отколкото  да страдаме в реалността на твърдата материя, където всичко може да ни бъде отнето. А кой би поискал нечия пясъчна кула? Никой, който мечтае и желае. Ала не бива да се затваряме в палата на мечтите и надеждите, колкото и светли и хубави да са те, защото какво би останало след нас иначе? Песъчинки...

Когато човек погледне нечия бляскава кула, украсена със стъкло и метал, отразяваща слънчевите лъчи, той би могъл да види и една купчина пясък. Издигне ли се истинската кула, срутва се фалшивата, тъй като някой е сбъднал мечтите си.