Простотата е тайната на живота, както и търпението. Колко малко се иска от човек за да прозре тия две тайнства, те лежат в сърцето му и спят в ума му.

Ала човек греши и се надява на добри начала!

Най-лъстив е завидният старт, в него се влагат крехките, но затова пък отдадени на страст сили. Е, кой не е петимен в постигането на отлични начални позиции? Човек рядко осъзнава, че доброто начало е предъвквани предначалия, които омерзяват, измъчват и похабяват сърцето. Струва ми се, пропуска се онова начало, което притежава истинска и полезна стойност, начало, което убягва на очите и не се пробужда в ума.

Благото начало притежава простотата на речно течение и службата на смъртоносен кинжал. Какво можеш да искаш повече от благото сърце, което начева път, за който нищо не знае, път, за който човек има силата да не пита. Без промисъл и без маяци е благото начало, то следва естеството си и не тежи със стъпките си. Когато се натъкне на ров, доброволно се впуска в него, пресрещне ли го склон, покорно обикаля снагата му. Не гони цел, не търси край. Не можеш да доловиш благото начало, именно в неусетността е благината му. То е прекрасен гост, понеже се влива в теб и те изпълва, способно е нежно да те промени и никога не предизвиква съпротива. Винаги отстъпва, понеже не пази никакви богатства, предава се даром, защото не познава власт.

Ето вземи която речеш утрин и се запитай що за гледка е сегашния човек? Бих рекъл разклатен, ако не изгубен; тялото му го предава, умът му е някак запратен надалеч, а душата бъка от нощни емоции. И как се спасява от тази обсебия току пробудения, ала все още дълбоко спящ човек? Хапва си закуска или пали цигара и се въси над димящото кафе. Сякаш вчерашната, убедена в разбиранията си особа, се е продънила през изтеклата нощ и сега под лъчите на начеващия ден се запреживя живота някой друг. Някой, който живее умрял. Ако потърсим съвет от добрия стар Уиникът ще догадим, че фалшивото Аз е успяло добре да надмогне истинското Аз, но това когато вечерта е била в разгара си. Ала на сутринта маската се е отместила, увиснала е на неспособното да търпи самото себе си лице и страхът от истинския живот е надвиснал на фалшивата модерна душа. Възможно ли е да се разбере защо човек е гладен сутрин, след като по това време здравото тяло би трябвало да е най-силно и най-изпълнено с енергия. Дали наистина стомахът заявява нуждите си или лишения от маската си човек слуша объркания си ум, в който се търсят всякакви средства, за да се надянат дневни фалшификации и да се начене кипренето с нови начала. Виждал си сомнабулистичните натури, които рано сутрин още със залепени очи ровят в джобовете си и търсят цигара. И как се поема отровата като питон зайче, как ситната страст мъчно се утолява и как накрая маската се пробужда за живота си на зомби. Ами глътката кафе и изкуствената възбуда, която носи тя, сякаш някаква продъдена машина, изритана от всеки сервиз, търси начин да се самоподържа. Това е сутринта на съвременния човек. Струва ми се, че едно такова състояние се нуждае от диагноза и според мен тя е жив-труп. А живият труп е такъв поради това, че изгубил вдън съществото си своето благо начало и дивашки търси новите начала.

Попитай се, кое е за предпочитане, да се изправиш срещу утринта въоръжен с добри начала или обзет от тихата мелодия на благото начало? Как го искаш живота, усложнен и препускащ или прост и ясен? Замисли се над последиците и не тропай върху несвършващата земя с подкованите си от амбиции обуща. Улови подтиците си, разбери коя ги е утроба носила, каква ги е кърма хранела; направи това, вместо да обяздваш съдбата и сам обязден от подтика си да бъдеш. Очисти се и бъди благ, защото обещаващите начала, довеждат до губещи или печеливши краища, но не и до радост и честит живот. Утринта е твоя първи дар, несметен на щастия, такава каквато е нощта, със сънищата, които ти дарява. Затова не оплитай ума си с хилядите паяжини на мислите, не утежнявай сърцето с грижи и желания, не търси в отчая позиции-пиедестали. Остави благото начало на идващата утрин да потече и проникне както у теб, така и сред простора на света. Да, има път лишен от знаци, има хоризонти, които не предизвикват глад и жажда. Бъди жив, но без да вдигаш прахоляк, начевай, ала с благост.

Инак ще живееш умрял!