Пътеката на Самотата
Човекът върви по пътя си…Това е съдбата му, просто да върви по дългия и труден път на живота…
Около него е пусто и единственото нещо, което се изправя пред погледа му, е ясната линия на пътя му, извиваща се в далечината като тялото на бяла змия. Пътеката губеше очертанията си в хоризонта, но всеки път, когато имаше чувството, че е към края на пътуването си, хоризонтът отново му разкриваше, че пътешествието, наречено живот все още не е свършило. Искаше му се поне да срещне някого, с когото да си говори по време на пътуването, някой да му прави компания. Но си спомни, че всеки един от неговите приятели беше поел по своята пътека. Някой беше поел по Пътеката на Любовта, трети - по Пътеката на Славата, четвърти - по Пътеката на Богатството и т.н... Имаше толкова различни пътеки, колкото бяха различни и разбиранията на хората за осмислянето на съществуването им. Неговата пътека се наричаше Пътеката на Самотата. Но как се беше озовал на нея?
Спомни си с наслада за времет ...