пътят към славата

  Всеки един от нас живее в свой собствен свят - свят, създаден и контролиран от самия тебе. В него ти единствен си господар на своите чуства, мечти, мисли, но в същото време  може да се превърнеш и в роб на себе си. Пътят  към славата и успеха е дълъг и труден. Той започва още в най-ранна детска възраст. От малки гоним своите мечти, които искаме да реализираме. Съзнателно или не, повечето от нас  подчиняват живота си на това да станат успели. Животът е като стълба, по която  всеки се изкачва, но за да  вървиш нагоре, трябва да пожертваш нещо. Животът е борба, а всяко стъпало от стълбата е битка. Всеки от нас иска да стане някой, да бъде значим, да осъществи бяновете си и да достигне мечтания връх, но всичко зависи от устрема и амбициите му. Човек поема към славата с големи надежди, планове и дадена ценностна система, отговаряща на тях. Когато  вървиш нагоре по пътя към славата, виждаш целта си - жадувана, карсива; че върхът е там  и ако направиш всичко по силите си, ще го покориш. За да постигнеш това, ти трябват  много упорство и знания. Пътят към славата е осеян с предизвикателства и изпитания. Щастие и нещастие вървят ръка за ръка като верни и неразделни приятели. Не трябва да се отказваш, когато срещнеш трудности и неуспехи. Необходимо е да надвиеш несгодите, след бурята  отново да се изправиш с високо вдигната глава, да победиш с достойнство не само трудностите, но и себе си. Защото славата не се състои в това, никога да не падаш, а в това, когато паднеш отново да можеш да  станеш. Да тръгнеш от дъното  и да достигнеш върха е огромен успех. Ако си силен противник и добър стратег, ще печелиш битка след битка, докато борбата ти се увенчае с успех и тогава славата ще бъде трайна и сладка.
 Живота е само един - лесно е да  го пропилееш, но е трудно  да го изживееш  пълноценно. Успелите имат моралното право да се гордеят със себе си и осъщественото от тях като принос  към духовната съкровищница  на човечеството.