Раздвояване на идентичността.Един си за себе си, друг - за другите.

Раздвояване на идентичността

Един си за себе си, друг - за другите

           Кой си ти? Ти си толкова много неща. Ти си дневник, пълен с емоции, чувства и спомени, “познат образ“ за определена група от хора, които едва ли познават истинският ти АЗ. Ти притежаваш едно лице и една маска, която добре прикрива истинските чувства и мисли, които не искаш да покажеш. Това си ти за себе си, но какво си за другите? Може би много хора са ти казвали, че те познават добре, че знаят как можеш да реагираш или какво си мислиш в даден момент. Изкарват те, сякаш ти за тях си една прочетена книга. А ти стоиш и вътрешно се подсмиваш, защото знаеш, че книгата на живота ти не е донаписана. Знаеш също, че има няколко бели листа, на които с безцветно мастило са написани чертите на истинския ти АЗ. Там са описани твоите мисли, най–съкровени желания и тайни. Да, тайни! Защото според мен споделената тайна вече не е тайна. И все пак, защо все по–рядко сваляш маската от лицето си? Може би те е страх да се покажеш такъв, какъвто си, защото може да не се харесаш на другите хора? Също така се имунизираш срещу опасността да бъдеш наранен. Но искаш или не ще бъдеш нараняван, но и обичан от хората, защото не можеш да се харесваш на всички. Както на теб не ти допада някой по характер и държание, така и ти не допадаш на някой друг. Важното е да бъдеш искрен с хората, които обичаш и уважаваш. Да свалиш маската и грима от лицето си и да покажеш истинския си АЗ. Да не робуваш на стереотипи, а да имаш  собствено мнение за всичко в този живот. И да не те е страх да го казваш. Не очаквай да бъдеш разбран и приет от всички, защото това никога няма да се случи. Просто живей, мисли, дишай и обичай свободно, защото всичко останало е една измама. Вярно е, че не можеш да споделиш всичко с  всеки и да се правиш, че неприятният ти е приятен. Важното е да показваш истинските си чувства към тези, които смяташ, че го заслужават. Човекът винаги е бил раздвоен. Винаги е бил с раздвоена идентичност. Стоиш пред огледалото. Какво виждаш? Себе си. Но кой си ти? Да не си огледалото, или стената зад него, която представлява твоята скрита същност. Огледай се добре и разбери до колко може огледалото да стане прозрачно, за да се разкрие изтинският ти АЗ. Тогава няма да има какво да криеш, за какво да се преструваш. Тогава ще си свободен и непринуден.  Тогава ще си ти!