Jul 9, 2010, 10:22 AM

Раздяла 

  Essays » Personal
1278 0 0
2 мин reading

РАЗДЯЛА

 

 

 

                      Никога няма да се науча да се разделям с този мъж. Никога.

Пътната ми чанта е извадена, топлата вода тече по мен, той мълчи. Никога няма да се науча да се разделям с него. Никога. В такива моменти не знам какво трябва да кажа, не знам накъде да погледна, не знам какво да заръчам, дори не знам как да си събера багажа.

           Разкопчавам и закопчавам вече за кой ли път пътната си чанта. Чудя се какво да облека, ту събувам, ту обувам обувките си, пълня си малко шишенце с вода, друго с кафе, крия си очите. Ръцете ми са мокри, устните - и те. И неговите две очи. Измивам му очилата и си слагам червило. Толкова е тягостно и тъжно помежду ни, че как се чуват ударите на сърцата ни.

Дан, дан, дан.

Боли ни. Безкрайно много ни боли и двамата. Никой не усеща, че целува другия.

Тръгвам. Той мълчи.

Никога няма да се науча да се разделям с този мъж. Никога!

Завръщането

Връщам се.

Той ме съблича бавно. Много бавно. Говори ми нещо несвързано, задържа ръцете си на раменете ми. Под тях гори. Съблича ме. До голо. Стоя пред него чисто гола. Не изпитвам свян, за първи път в живота си. Свян. И не крия нищо от себе си, разголена до края, за първи път в живота си. От пътя ми е, знам. От видяното по пътя. В началото на есента, в късно лято. По пътя от двете ми страни оголена земя, обърната и изорана. Голо с нищо не засята, лежи. Слънцето я грее. Тя блести, до самия път стърнища също голи. Прави, тънки, пръчки само. Набучени пръчки голи само се поклащат леко от отминаващите коли. В избелялокафяво, величествено горди, там до пътя, оголени до края стоят. Дърветата и те са голи, без плод и без листа. Клоните сухи – изпънати на слънцето, разместват светлината, препичат се. Мълчат. Въздухът и той е гол.  Изчистен някак си, прозрачен, само топъл и спокоен, обгръща клоните, земята и стърнищата. Безумна красота. Това е моята Родина. Гола.

Някой, някого догонва по прегорелите жита.

Някой, някого целува в прегорелите стърнища.

Той не спира. И не бърза. Милва и гърба ми гол.

Пръстите ни се преплитат, бедрата се опират едно о друго.

Някой се отдава. Огромни жълти пити зреят... гола и заситена лежа под него.

 

 

 

 

Стефка Галева 2003 г.

                                                                                                                   Гр. Сандански

 

 

© Стефка Галева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??