Размисли в неделя
Все още чакам с вперени очи да ми звъниш и да видя снимката ти на екрана...
Но уви...
Няма звук...няма звън... Никой не се обажда от отвъдното...
40 дни... Безкрайни дълги и тежки дни се проточиха като ленива река покрай мен...
Буцата от гърдите ми не намаля, а все така ме притиска и ми тежи...
Разбърканите ми мисли се въртят без посока и ред в главата, а въпроси без отговори ме карат още повече да се лутам...
Мисля си за живота. Как изтича като пясъчен часовник... мигове... години...и край! Имало те е...някога .. някъде...а сега изчезваш... край...финито...
В градината все още цъфтят розите, които си посяла, пред прага са все още сандалите ти, чантата виси на закачалката, във фейса стои профилът ти с безброй снимки и усмивки ...но се е промъкнала Тя... Онази...зла и жестока кучка... Смъртта...тя отсича живота...захапва те ...и не те пуска ...
Имахме още много неща да си кажем...много неща да изживеем, много неща да си напишем в чата...останаха недовършени...несподелени, неизказани...
Смъртта. Коя е тя? Мисля за онази границата отвъд... Границата... вододела...
Не съм сигурна за другия свят ... Не съм сигурна, че съществува...
Страхувам се от него ... Взема близките ми хора, безвъзвратно... завинаги...мигновено..
...те са загубени завинаги...
Не вярвам да е толкова чудесен...не вярвам, че е толкова добър...
Взирам се в нощното небе...в звездите... толкова студени и далечни...
Тръпки ме побиват от сребърната им студенина...все едно съм докоснала парче лед...
Не се утешавам с измислени звезди...с приказки за рай и ад ..
Пред очите ми застава ковчегът ти и камара лепкава пръст...тежка, гадна, натискаща...
Много противно ми става.
И този тамян и босилек ...зашеметява ме и ми се повдига от него ... както и от лицемерите около гроба ...
Все още поглеждам телефона...а той мълчи...
Никога няма да звъннеш...
Безнадеждно е да чакам...
Никой не отговаря оттам...
...............
Безутешна съм.
Яростта ме сграбчва за гърлото и не мога да дишам... Сърцето ми бие до пръсване...но нищо не мога да променя... и това ме отчайва...
