Размисли върху насилието
Какво е тормоза и има ли той почва за развитие в едно общество с висок морал и ценностна система ориентирана към приемането и позволението? Защо са ни тези наказателни закони като те само ограничават, а не изкореняват проблема? Не съм чула някой с бой и тормоз да е станал по добър. Затворен, свит, двуличен, депресиран да, но добър и любвеобилен не.
Някъде в Африка живее едно племе. ( Какви думи използвам само?). Нашето общество ще нарече тези хора диваци, живеещи в сламени палатки, ходещи голи, непознаващи нищо от нашата технокрация, но ще ви опиша как "наказват" провинилите се измежду тях. Ако накой сбърка с нещо и постъпи лошо, прояви зло или агресия, постъпват с него по следния начин. Събира се цялото общество и правят кръг. Поставят провинилия се в средата на кръга. И започват всеки един от племето да изтъква неговите най- добри качества и постъпки. Колко е нужен на племето и колко уникален и допълващ е той за него. Колко хора прави щастливи неговото присъствие сред тях и колко нужда имат те от него. И човека се изпълва с признателност и любов. Почувства се обичан и нужен. Разкайва се изкренно за лошотията си. И така е освободен от самия себе си. Защото затвора е в нас. Омразата и злобата ни правят агресивни. А те са проява на ниско самочувствие, чувство за малоценност. А тези пък чувства възникват от отношенията ни с обществото. Та дали пък наказанието на "диваците" не е най-верното наказание?
Тук в Италия много се говори и се водят масирани битки против булизма. Тормоза без причина върху личноста на отделен човек, който се извършва най-често от цяла група индивиди. Този безпричинен тормоз е масово срещан в училищата, сред подрастващите. Цели групи от ученици си избират кротка жертва и започват да й се подиграват, правят си неуместни шеги с нея, и не знам какво още. Рядко се стига до физическо насилие, но психичното насилие достига до големи размери и в много случаи жертвата посяга на живота си. Ако не го направи, живее с травма, която я белязва за цял живот. Този тормоз се среща и в обществото при възрастните. Там на прицел са хората излезли по някакъв начин от средно статистическото възприятие за нормален човек. Това са бивши токсично зависими, хомосексуалните, страдащите от затлъстяване и др.
Интересното е че колкото повече обществото излиза от фазата " всички да сме еднакви", толкова повече този проблем се засилва. Тук явно се проявява отново двуполюстния модел, в който всъщност живеем. От една страна онези, които желаят да покажат истинската си същност, а от друга страна старите закостенели принципи.
Пак по старите морални норми тормоза над личноста е меко казано недопустим. Лично аз не мога да си представя как може да се изпитва удовлетворение, възторг, дори екстаз когато прилагаш насилие към някого и той видимо страда.
Кое обаче е решението. Затвор, наказание, ..... това прави агресора по-силен и отмъстителен. Когато към войната приложиш още война, тази война се разширява. Към черното сложиш още черно, то става по-тъмно черно. Но ако сложиш бяло, избледнава. И с много бяло, черното изчезва.
И Башар и Абрахам казват, че едно насилие не се решава с още насилие. Без значение какви са мотивити за второто насилие.
Другото, което казват Башар и Абрахам е, че всеки заслужава, сам си го създава, онова което му се случва. Не всеки става жертва на булизъм. Не всеки ще се остави да бъде тормозен. Както и не всеки може да бъде тормозещия. Често пъти тормозещите имат повече проблеми от тормозените. И в двата случая хората имат нужда от разбиране и помощ. Всяка душа изживява онова, което е запланувала да изживее. Дали това е най-добрия вариант или не, е друг въпрос. И точно тук е личния избор на човека. Според вътрешните си емоции и мисли привлича един от милионите варианти на изживяване на една ситуация. За това е трудно, а и неправилно ние да даваме оценки и да осъждаме ситуации извадени изцяло от контекста на цялото.
© Иванка Цветкива All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Нямам нужда от успех. Вече постигнах сияйна победа. Враговете са проснати мъртви в прахта....
-
Успех, тогава! Умно хлапе!
-
Ами да - детската ми мечта е да правя смешни хора, които се опитват да проповядват откровени глупости....
-
Браво - най после миряса! Ами да беше си казал, че просто искаш да спечелиш ''двубоя''. Щяхме да избегнем излишните коментари.
-
Ура! МаниЯшко!....
-
Тук ме удари в земята - печелиш! Дано не горя в пъкъла за правописа си.
-
Да, пиете кръвта на бога си. Между другото, няма да се намесвам повече, само още една малка забележка: Виждам една досадна грешка, която повтаряте няколко пъти, значи не е просто печатна - пише се "маниаци", не "манияци". Хубаво е силно набожните хора да знаят как точно се пише тази дума....
-
Така е - ние сме ''манияци''. Освен това пием кръв и ядем човешка плът (сурова).
-
Да, за ваденето на очи също пише в Библията, така че, напълно "православно" е вашето изказване....
-
Гениално хрумване, Анани. ''Циганските шамари'' са му майката... нищо друго.
... и вадене на очи с отвертка. -
Ето още един пример за това, че в Библията всеки си намира оправдание за всичко. Удрящият, видите ли, трябвало да е левичар, а малцина удряли с лявата ръка... Ами ако десничар те шибне "циганската" /извинете за политнекоректната дума/, тогава какво? Пълни смехории и глупости...
-
И как родителите да учат децата, Пепи, на Вяра и морал, като самите те не се интересуват от Вярата, пък и моралът им куца
-
"липсва вяра в Бога и страх божи или страх от възмездие" - страх от последствия има безсъвестният, така е. А ако имаше общество с висок морал, нямаше да има нужда от Закон и правосъдие.
Религията, приказките и митологията след родителите са първите учители на добро и зло.
Утопични фантасмагории, затова попитах, но няма автор да отговори! -
Правилно, Анани! Има ''абсурдни'' на пръв поглед противоречия. Но също толкова абсурдно е твърдението, че Божието слово е нищо друго освен поощрение за манияците. Бих се послял от сърци, но нещо никак не ми е смешно. Пълно невежество от иначе начетени и образовани хора.
И още една малка ''подробност'': Обикновено човек удря плесница с дясната ръка. И удара пада върху лявата буза на този отсреща. А Иисус казва: ''ако някой ти удари плесница по дясната страна" - следователно удрящия трябва да е левичар. Малцина удрят с лявата ръка. Значи не се говори за физическо насилие, ако ме разбираш.
Тъжното е, че хора които нищо не разбират, тръгват да говорят и ''разплитат'' Писанията.
Все едно аз да почна да ви уча, как се пише поезия. Нелепо е! -
Не разбирам защо въобще приемате за някакъв аргумент нещо, което пише било в Стария, било в Новия завет. Ето например Исус казва: "Прибери ножа си на мястото му. Който вади нож, от нож умира.", което е чудесно, но в същото време негови са и думите: "Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята – не мир дойдох да донеса, а меч.". Та в Библията всичко има и там може да се намери оправдание за всичко. Както открай време правят всички маниаци.
-
Безжичен, "око за око, зъб за зъб" е в Стария Завет. В Новия е това за ''бузата''. Но смисъла на казаното не се приема буквално. Смисълът е следния: Когато те обидят или наскърбят, спомни си, че в даден момент от живота си самия ти също си обиждал и наскърбявал другите. Затова понеси ''удара'' със смирение, понеже самия ти си нанасял удари '(''плесници'' на други хора. И още едно уточнение - точния цитат е: ''Аз пък ви казвам: да се не противите на злото. Но, ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата''. https://www.pravoslavie.bg/библия/от-матея-свето-евангелие/ Вижда се, че не се говори за ''буза'', а за ''страна''. Пък и ''око за око, зъб за зъб'' също никога не се е разбирало буквално. Иначе в стария свят (преди Христа) щеше да е пълно с еднооки евреи и с избити зъби. Просто е нелепо, нали. Алегорията е била много популярна и разпространена сред семитските народи. Затова в Писанията често се говори алегорично.
-
Това са напълно утопични предложения. Казано е (приблизително) "Като ти ударят едната буза, подай и другата", но и "око за око, зъб за зъб". Първото е утопия (към която очевидно се придържа авторката), второто - реалност, към която се придържаме реалистите.
-
Не съм съгласна с доброто третиране на насилниците. По този начин ще бъдат окуражени да извършват все повече насилие.
-
Тъкмо щях да попитам къде видя общество с висок морал, но Пепи ме е преварила. Хора, разберете, че когато в едно общество липсва вяра в Бога и страх божи или страх от възмездие... нищо не е в състояние да го морализира. Земните закони са безсилни, често пъти оставят ''вратички'' и не се прилагат безпристрастно.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Казаното е всеизвестна истина, но какви са насоките за да я приложим в реала?...
Или решението е да правим кръгове (защо не квадрати) и в тях да сложим политиците, изнасилвачите, крадците, мошениците, серийните убийци и прочие, и да почнем да им баем за хубост, както и да им пеем тържествени химни с надеждата и вярата, че ще станат отново полезна част от лудото ни общество?...
Все пак, браво, за положеното усилие.
Поздравявам те.