Размисли за живота на живите мъртъвци, голата истина за човешкото нехание...

                               Размисли за живота на живите мъртъвци,
                                   голата истина за човешкото нехание...

                                                Бучки замръзнала пръст...

                                                       Дойде зимата.
                                                      Гарванът кацна
                                                     върху плашилото.
                                                                     Кикаку(1660-1707)


                                                    Кал и киша в едно...

                                                      Снегът се топи.
                                           Седнало край печката момиче,
                                                   суши чорапите си.
                                                                      Бусон(1715-1783)


Има ли смисъл от каквото и да е обяснение нещо, което е написано, за да бъде прочетено от някого, който всячески се опитва да ангажира мозъка си с някакви мисли, само и само да не остане насаме с ТОТАЛНОТО И СТРАШНО АЗ?! Наистина е трудно да погледнеш в бездната на мрака без да ти настръхне козината от футуристичните и странни форми, кривящи се в нищото.
Колко по-лесно е да си представиш гарга кацнала върху буца пръст и девойка, приведена над леген, пълен с мръсната вода от чорапите на брат й!?!


                                                          Сянката...

                                                       Останал сам,
                                                    без своите мисли,
                                                   той срещна себе си.
                                                                        Атко(1970-...:)

Има ли си всяко нещо граница? Къде е краят на Вселената? Защо съществува живота? Кой аранжира нещата? И т.н. и т.н. Все въпроси, на които няма смисъл да се търси отговор. Защо да се тормозим допълнително? Нима не ни стигат всекидневните грижи по поддръжката на бедните ни тела? Поеми си въздух и задръж. Колко ще издържиш - минута, две, три, пет? Ето, нужно е да се диша - добре, правим го. Не пий вода и други течности. Пак няма да издържиш дълго - затова пием. И на фотосинтеза не можем да я караме, затова ядем. Нужно ни е и да почиваме - спим. И други работи правим, но по какво те ни отличават коренно от животните? По НИЩО! Ето тук се намесват душевността, чувствата, хумора, волята… Те ни показват и доказват, че ТВОРЕЦА, СЪЗДАТЕЛЯ, ВИСШИЯ ВСЕЛЕНСКИ ДУХ, онзи, когото евентуално наподобяваме според КНИГАТА ни е забравил! Или ако не ни е забравил, тогава какво чака, че не пусне в действие Второто Пришествие?


                                                  Потръпване...

                                                  Зазорява се,
                                         По житните връхчета -
                                               пролетна слана.
                                                          Оницура(1660-1738)

Хубаво го е казал японецът. Красотата на живота е в простите неща...

                                                     Наслада...

                                 Обхващам с пръсти топлото й дупе
                                     и вдъхвам нощният й аромат.
                                              Ухание на люляк...

                                                   Пробуждане...

                                             Устремно падане,
                                            мърдукам пръстчета
                                               и се усмихвам...

Ако си гладен и коремът те свива, ако си болен и знаеш, че умираш, ако ти е студено, но няма къде да се сгрееш, ако искаш да споделиш, но няма към кого взор да отправиш, ако ти се спи, но няма къде глава да положиш... смяташ ли, че ще мислиш за друго...
...но кой го е еня?!?                               

                                                           Край...

                                                      Изтръгване,
                                                  Душата ми полита...
                                                  дори не се обръща!     
                                      
                                                                                                           '98/2006г.