Само миг...

Реших да си поиграя със съдбата.

Не ти се обадих. Исках да видя дали Тя сама ще пожелае да ме срещне с теб.

Точно днес. Точно сега. Точно тук.

Бялата ми пола се развява от вятъра, който гали нежно загорялата ми женска плът и ми нашепва стари усещания. Слънцето пари  косите ми. Ръцете ми са влажни от напрежение. Облизвам сухите си устни. Краката ми се огъват и вървят преднамерено бавно.

Дали ще те срещна?

Излизам от хладната сграда и пристъпвам по нагорещения паваж. Сърцето ми удря бясно в гърлото ми. Сълзите на разочарованието напират у мен, задушават ме, бягат нагоре към тъмните ми очи.

Явно така е трябвало да стане.

Обеща да се обадиш. Чаках те. Напразно.

Дойдох до тук, гонена от мисълта, че ще те видя - за кратко, дори само за миг. Надявах се този откраднат миг да залъже глада ми по теб, да напълни очите ми, жадни за твоите; да докосна топлината ти в протегнатата ти за поздрав ръка; да излъжа сетивата си, които отново, за пореден път ме тласкат към теб.

Стигам до колата. За последен път се оглеждам, изпълнена с умиращата в горещия ден надежда.

Няма те.

Отварям вратата.

Каква глупачка съм.

Тялото ми се тресе от умора, сякаш съм се изкачвала по тесни и стръмни стъпала, без да спирам, цели тридесет години. Нямам сили дори и да заплача от завладялото всяка клетка от съществото ми разочарование.

Завъртам ключа на таблото.

По дяволите!

...

Бясна скорост. Свирене на гуми. Внезапни спирачки някъде зад мен. Оглушителен клаксон.

Обръщам се като в сън.

Сваля се прозорец. Зад него ме изгарят черни като въглени, познати до болка, смеещи се очи.

"..., спри!"

Паркирам.

Светът се вър ти пред замъглените ми очи. Усещам се единствено като огромна пулсираща лава.

Слизаш.

Протягам малката си трепереща ръка. Тя остава празна. Целуваш ме нежно по бузата. Затварям очите си. Усещам устните ти и по другата си буза. И за този кратък миг, подарен ми от Съдбата, усещам всяка частичка от теб с всяка своя.

Съзнанието ми е изпразнено от съдържание. Сякаш сега се раждам. Мога само да усещам. И да мълча.

...

После дълго си мислех какво можех да ти кажа. Как само с няколко думи,прошепнати в ухото ти, можех отново да взривя страстта ти към мен.

Съдбата!

Поднесе ми своя миг-подарък и отново се скри.

До кога...