Самотата, или това как да намериш себе си
Самотата, или това как да намериш себе си
Петък вечер е. Отказал съм всякакви срещи само и само за да си почина от суматохата и да се отдам на душевно спокойствие. Релаксирам, излегнал съм се на дивана и ме обзема едно странно чувство на самота и празнота.
На какво се дължи това? Може би на факта, че не получавам това, което получават другите – внимание. Внимание, като искрица огън да те накара да живнеш да се почувстваш човек дори и за части от секундата.
Седейки, забил поглед в тавана, тихата депресираща музика минава през мен като вятър, който разклаща листата през късната есен.
Красив сезон. Кара те да се замислиш върху житейските си проблеми. И как някак си точно те, с нужната вяра, ще бъдат съборени като пожълтелите вече листенца.
Не искам да ме определяте като някой, които иска да изкаже мъката си, понеже съм самотен. Не, точно обратно, с точно това мое мислене искам да вникнем в реалната същност на самотата, погледната през моята призма.
Невероятно чувство, понякога може да те накара да плачеш, друг път - да се посмееш. Ето така, просто и елементарно, като лист хартия. Празен и сив, но използваем. Голяма част от хората свързват самотата с нещо лошо и че то не трябва да бъде така. Драги мили мои, тези, които са отделили малко време да прочетат. Чрез самотата може да вникнеш толкова дълбоко в душата си, както никога до сега. Да намериш път, неотъпкан и труден. Но след няколко срещи с тази симпатична госпожица може да станете първи приятели. Защо пък не, има толкова самотни, но същевременно с това, много преуспели в живота. Получили са вдъхновението, преборили са своята нерешителност и с гордо вдигната глава са направили една крачка напред в необятното.
Красота, красота. И самотата е красива. По един точно определен и специфичен за нея си начин. Подадеш ли ù ръка, тя няма да те остави. И точно тук тя сваля веселата маска и може да те побият тръпки от вида ù. Осакатен човек или животно, нещо гадно и зловещо, което да втълпи в теб страх, съжаление или разочарование. Отваря голямата си паст и поглъща душите на тези, които не са имали волята да използват самотата за добро. И то не какво добро, не изхранваме държава, изхранваме себе си до едно висше ниво на духовен прогрес.
Краткото обяснение е породено от носталгия към нещо, което губя. И усещам как отвътре нещо ме изяжда. Мисля, че няма нужда от жокер – това е самотата.
© Михаил Теофилов All rights reserved.
