Сбогуване с едно прекрасно лято в Созопол
Разхождам се по ,,Веселата уличка,, в Созопол. Вече не е весела. Тъжна е.
Септемврийският вятър нежно танцува с първите есени листа.
Морето е тъжно притихнало в следобедната си дрямка!
Вълните тихичко се плискат и разказват красивата и слънчева приказка за лятото.
Опустял е и плажът ,,Харманите,,. Тук таме се мяркат последните туристи...
Чува се шума от демонтажа на магазинчета, сергии, маси и заведения.
Есенната нега плете бисерна паяжина по дърветата и жиците.
Птиците вече посъбират. Приготвят се за път. Гларусите с уморени крила остават да ги чакат до следващото лято.
От едно от малкото останали заведения се чува ,,Все бих дала да си тук...,,
Тъжен е Созопол. Тъжно е морето. Тъжна съм и аз.
Тъгуваме по лятото.
Искам и аз заедно с лятото да си ида в миналото.
Не ми се връща не ми се остава.
Искам да скрия лятото като раче в раковина и да го нося със себе си!
Като малката русалка да се превърна в капчици роса с изгрева.
Да се загубя в морските вълни.
Най-прекрасното лято в моят живот си отиде!
Невероятен подарък за мен от съдбата!
Благодаря ù за миговете на щастие!
Благодаря ù за моята Созополска приказка!
Благодаря ù за моята морска мечта!
© Линна-Виделина All rights reserved.
