Сбъдната мечта
Слънцето бавно плува над хоризонта. Вятърът немирно играе с косите ми. Препускат в неуморен бяг вълните. В шума на прибоя сякаш долавям недопятата песен на четиридесет български девици. На Калиакра утрото ме поздравява...
Колко ли тайни криеш, Море, колко ли мъка и болка, радости и копнежи на душите ни, човешките, са потопени в твоята необятност и безкрайност... Колко ли?...
Едва шестгодишна се докоснах за първи път до теб... Родена в прегръдките на Предбалкана, копнеех да потопя крачка в солените ти води, да пипна с ръчички пясъка на Златни пясъци, за да се убедя дали е от злато, или просто - пясък, и да помечтая... спомням си вечерта, в която пристигнахме и се настанихме в квартирата във Варна. Двете с баба гледахме нощното небе... И когато установявах, че звездите всъщност са недостижими и неизброими, видях една от тях да пада. Казват, че в такива мигове си отива нечия душа... И също, че ако си пожелаеш нещо в този миг, то непременно се сбъсва - рано или късно... толк ...