Мислите ми отново горят. Дъхът излиза от устата ми като черен гарван, търсещ мъртвата плът на спомена. Очите ми са притворени, но не могат да спрат сълзите, които капят по тънката коприна на чаршафа, от който преди малко стана тя... и върху който ти не легна никога. Леглото никога няма да запази спомена за теб. Само може би възглавницата понякога ще се сеща за несвързаните думи, които изговарях трескаво насън, мислейки единствено и само за теб, за косата ти, за очите ти, за... Юрганът ще помни коприненото докосване на женските ръце, които минаваха през него като десета бира през гърлото на алкохолик... но няма да знае какво би било да бъде докоснат от нежния сатен на твоята милувка.
Тя си тръгна. Доволна, с блясък в очите като на прясно закусила с фина сметана котка. Изсмука вътрешностите ми, взе назаем душата ми, без да я върне, и потегли по прашния свят в търсене на нова жертва. Така правиш и ти... само че никога не се оскверняваш с онова грешно и мръсно (според теб) екстремно движен ...