Тя обичаше синьото си канапе, обичаше малката порцеланова ваза с големите оранжеви цветя, поставена на ниската й стъклена масичка. Често казваше на приятелките си, че е влюбена в този просторен апартамент, в огромния прозорец с розови завеси, от който вечер наблюдаваше светлините на града. Не можеше да се насити на малката си шикозна тераса, където пиеше сутрешното си кафе, докато четеше поредното т.нар. "женско списание". Тя беше млада, красива и амбициозна. Тя знаеше това и умееше да го използва. Живееше с парите на чужди, почти непознати мъже, които я забавляваха с наивните си, направо глупави погледи, отправяни всеки път към нея. На 23 години нея вече я нямаше. Изключително банална история - пиян шофьор, високи скорости и тя, оказала се случайно на тази улица по това време. Поредната жертва на безотговорност. Тя, някакъв номер, число, статистика. Красивата й черна коса на мръсния асфалт, бялата й кожа, замърсена с кръв, и куп амбициозни репортери, снимащи за последен път профила й. ...