Красотата и смисъла на една песен

Размисли, породени чрез песента на Росица Кирилова „Щастие има“

http://www.youtube.com/watch?v=dUyOAyDTI00

„АЗ СЪМ ТВОЯТ ЛЮБИМ, ТИ СИ МОЯ ЛЮБИМА“

            Любовта е основата, на която се градят истинските взаимоотношения. Любовта единствена може да даде истинското щастие, както се описва по-нататък.

„ВСЕ ЕДНО НИ Е НАКЪДЕ ЩЕ ВЪРВИМЕ.“

            Когато имаме любов в сърцата, това е най-важното нещо, което изпълва със смисъл и стойност живота ни. Всичко останало е второстепенно – откъде ще мине житейския ни път с неговите превратности и проблеми, какви са перспективите, дали е трудно или леко… Никой и нищо не може да ни отнеме любовта, освен ако по своя воля не решим, че има нещо по-важно от нея. Нашето щастие не зависи от обстоятелствата, а от съдържанието на връзката между нас – колко дълбока и трайна е любовта ни, ще издържи ли на изпитанията, ще ни направи ли по-добри един към друг, ще ни издига ли над себелюбието и суетата на човешките ни грешни сърца.

„ВИЖ ИЗДИГА ДЕНЯ СВОЙТА ЗЛАТНА КОРОНА

И ПО НАШИЯ ПЪТ ЗЛАТНИ КАПЧИЦИ РОНИ!“

            Тук песента внася един красив и съдържателен символ – деня, чиято златна корона е Слънцето. Деня е нашият живот, а слънцето е любовта, с която го изпълваме. Няма ли слънце, няма ден – няма ли любов, няма истински живот! Всеки има възможност да изпълни с любов своя живот, като я проявява към околните, и в особен смисъл – към любимия до себе си. Истинската любов не е чувство, но ни дава най-прекрасните чувства и ни помага да владеем чувствата си; не е хормони и инстинкти - отражение на сексуалната ни физика върху психиката и поведението (което е влюбването). Тя е висша изява на нашата личност – способността ни свободно и по своя воля, „от сърце“, да се посветим на щастието и благополучието на човека до нас, да правим най-доброто за него, да не правим нищо, което би го наранило и ощетило. Любовта е принцип, на който изграждаме нашите ценности и мироглед, на който подчиняваме нашата свободна воля и желанията си, който управлява поведението ни и изборите ни за всяко нещо и при всяко обстоятелство; на който градим своите характери; чрез който изпитваме сърцата си и живота си – съвестта ни. Любовта и егоизма взаимно се изключват. Любовта не ни е вътрешно присъща, а е дар от нашия свят Творец, който желае да ни направи подобни на Него.

            Когато обикнем, любовта изгрява в живота ни и започва да го преобразява и изпълва със смисъл и стойност – нашия живот става все по-светъл и прекрасен както деня. И тогава всяко нещо, което направим от любов, се превръща в скъпоценно притежание, „златни капчици от короната по нашия път“. Това са мигове и дребни обикновени неща от живота, които чрез любов превръщаме в истинско щастие – такива неща като „две топли думи“, усмивка, нежно докосване, прояви на любезност, внимание, уважение и грижа за другия, ведри и насърчителни думи, весели закачки и песни… Всичко това можем да съберем в съкровищницата на нашия живот и сърца, ако ценим скъпоценните възможности, които ни се дават да проявяваме любов. Даже в трудни и страшни периоди на живота, когато злото иска да ни съсипе, можем да изберем да обичаме въпреки всичко и във всичко! Когато премине през огъня, златото се пречиства и блести по-ярко. Така и в трудностите на живота любовта ни става по-чиста и по-ценна. Човекът, който е бил до теб през всички бури и изпитания, придобива неоценима стойност за теб. Любовта може така здраво и дълбоко да ни свърже, че нищо да не е в състояние да ни раздели или да засегне нашите взаимоотношения и щастието от тях.

„НЕБЕСАТА ЦЪФТЯТ, ЗЕЛЕНЕЯТ ТРЕВИТЕ

В ТВОЙТЕ УСТНИ СМЕХЪТ СВЕТЛА ПЕСЕН ИЗПЛИТА.

И ЩОМ МРАКЪТ СВЕДЕ СВОЙТЕ СЕНКИ ГОЛЕМИ

ВСЕ ЕДНО Е КЪДЕ УМОРЕНИ ЩЕ СПРЕМЕ!“

            Колко красиво! Небесата синеят, а тревите цъвтят, но чрез любовта сякаш всичко се свързва с чудна хармония! И можеш да кажеш, че небето и земята стават едно – цъфтящите цветя и лазурното небе са еднакво красиви и са израз на една и съща красота. От небето слиза дъжд и грее слънце и тревите растат в цялата си красота и свежест. Така е и с човека – когато приеме от Небето дарът на любовта да изпълни сърцето и живота му с хармония и красота, той става част от една всемирна хармония и красота, от която само ние хората правим изключение. Тогава преживяваме истинското си предназначение и смисъл на живота. Едно щастие, което се крепи на вечните неща, а не на човешките суетни и преходни.

            Така животът ни може да стане част от чудната всемирна красота и хармония. И тогава всеки ден ще приключва с едно сърце, изпълнено с благодарност и щастие – защото е бил красив и пълноценен. И когато си отдал всичките си сили и целия си живот за любовта, не съжаляваш за нищо, нито се страхуваш от нещо. Поглеждаш живота си и си удоволетворен. Любовта е толкова изчистила сърцето и преобразила живота, че вече няма никакъв егоизъм и самолюбие. Може мракът на злото да протяга сенките си. Може животът да свършва. Но ти не мислиш за себе си и не се съжаляваш. Любовта е толкова силна, че те прави способен да отдаваш живота си за другите с радост и да си удоволетворен от щастието и доброто, което си дал на другите. Когато обичаш истински си толкова щастлив и свободен, че дори смъртта не те плаши. Тя не може да отнеме нито любовта, нито смисъла на живота ти. Можеш да дадеш дори живота си, за да направиш другите да получат твоето щастие. Колко чудна е любовта!...

„И ВЪВ БЛЕСНАЛ ПАЛАТ И ВЪВ СЛАМЕНА КЪЩА

НЕИЗМЕННО В ТОЗ СВЯТ ЛЮБОВТА Е ВСЕ СЪЩА!

ТЯ ВЪВ СЛЪНЦЕТО ГРЕЙ, СПИ В ЗРЪНЦЕТО НЕЗРИМА,

С МОЙТЕ УСТНИ ДНЕС ПЕЙ: „ЩАСТИЕ ИМА! ЩАСТИЕ ИМА! ЩАСТИЕ ИМА!““

            Песента завършва с великолепно обобщение и призив. Накъдето и да погледнем, природата работи на принципа на любовта. Никое същество или явление не независимо или само за себе си. Всичко е взаимно свързано, всяко създание служи по някакъв начин на другите и чрез тази служба поддържа хармонията и реда в природата. Този ред не може да се промени. Всяка намеса в него нарушава хармонията и създава проблеми. Така любовта е закон на живота. Единствено човекът може да обича по свой свободен избор. Може да причини своеволно големи злини чрез себелюбиво и самонадеяно съществуване. Но това няма да го направи щастлив, нито ще даде смисъл и стойност на живота му. Единствената възможност за щастие и мир е да приемем и да се присъединим към тази велика хармония. Това не става от само себе си.

            За да сме способни да обичаме, първо трябва да се освободим от робството на нашия голям егоизъм и гордост. Егоизмът иска да вземаш, да получаваш, да се отнасят добре към теб, да се задоволяват твоите желания и нужди на първо място, да се зачитат твоите права… Гордостта иска никога да не си по-долу от другите, никой да не ти засяга самочувствието, да те уважават, да зачитат твоята воля и мнение, да не те поправят, да не те поучават, да не ти ограничават свободата, да не те командват… Тези склонности са във всеки от рождението, и ако не бъдат обуздани и подчинени, ще растат и ще се утвърждават в живота и характера все повече, докато напълно ни заробят и унищожат всяка способност за обич и доброта. Егоизма и гордостта са като завеси и капаци, които пречат на светлината на любовта да влезе през прозореца на сърцето. Как може да бъдат премахнати? Като се откажем от своето и не живеем за себе си. Като избирам да бъда по-долу от другите заради любовта, като мачкам самочувствието си за да имат самочувствие другите; като се стремя да издигам другите, а не себе си; като се отказвам от своята воля и мнение в полза на другите; като приемам поправяне, поука и укор и не се бунтувам, а съм готов да се поправя и усъвършенствам; като се съобразявам с правото, дори да се отказвам от свободата си заради това; като слагам нуждите и желанията на другите преди своите; като отдавам почит и се покорявам на висшестоящите; като се отказвам от своите права за да принасям полза на другите, дори да не го заслужават… Това не е естествено за нас, не се наследява, нито се придобива със собствени сили. Всеобщ закон е, че за да дадеш, първо трябва да имаш, а ако нямаш, първо трябва да вземеш. За да мога да обичам и да давам на другите, трябва да бъда обичан и да получавам мъдрост и сили. Хората около нас не са източници, а обекти на любов. Ние бихме имали полза от това да виждаме и да получаваме обич от другите, но няма никога да можем да се чувстваме пълноценни, ако сами не сме способни и не обичаме другите истински. Ние не можем да даваме толкова, колкото получаваме. Естествен закон е част от получената енергия да се изгуби в процеса на работата с нея. Така и любовта, която получаваме, не можем да дадем изцяло, но губим част от нея за неизбежната грижа за себе си. Къде е Източника на любовта? От къде можем да вземаме, за да даваме на всички около нас, без да им тежим? В тази песен се посочва, че можем да видим любовта навсякъде около нас в природата и в обичащите хора, но те не са източника, а само прояви и получатели.

            Източника на любовта е един и същ с източника на хармонията, реда, красотата, живота и природата. Създателят на този свят, на цялата вселена и на всичко в нея е вложил в творението си своите качества. Той е направил всичко да отразява Неговата любов. Човекът е надарен с разум и свободна воля, за да може истински да обича. Ако нямам способността да решавам свободно дали да обичам или да мразя, дали да живея себелюбиво или за другите, тогава не бих имал никакво щастие, не бих могъл да разбера и да преживея любовта. В същината си любовта е да употребяваш свободната си воля за доброто на другите. Чрез волята се управляват всички способности и поведението на човека. Нашия Създател, Бог, великия Източник на любовта, ни е създал „по Свой образ и подобие“(цитат от Библията). Той ни е обградил с прояви на любовта Му, които ще забележим, ако Го потърсим. Този, Който е създал светлината и нас самите, знае как да огрее с любовта си сърцата ни. Любовта никога не насилва и не се натрапва, затова нашия дял е да Го търсим, да се учим и да се покоряваме със смирено страхопочитание. Животът с Източникът на любовта не е лесен и себелюбив, но е препълнен със скъпоценен смисъл и съдържание. Толкова препълнен, че щастието прелива и никога не свършва. И тогава можем да пеем: „Щастие има! Щастие има! Щастие има…“.