В една притча е казано: ''Щастието е като пеперуда. Преследваш ли го, отлита. Седнеш ли спокойно, каца на рамото ти.'' Съгласна съм с това. Когато ти е скучно или тъжно, ти търсиш щастието. Но като си толкова вманиячен в него, не го намираш, не го виждаш. И вече, когато се отчаяш, то се показва отнякъде, долита при теб.

Погледнеш ли една пеперуда, цвете или някоя красота на природата, изпитваш щастие, вдъхновяваш се. Но защо е нужно да търсим пеперудата или нашето щастие, като то е постоянно покрай нас. Само трябва наистина да си отворим душите и очите. Понеже докато го търсим, те ни са затворени. То ни е като фикс идея, която е близо до нас, а в същото време не можем да я видим.

Щастието е усмивката и любовта на хората покрай нас. Нима не си щастлив, като видиш усмивката в очите на своята майка, когато те погледне. Нима не си щастлив, когато миловидните очи на братчето ти казват: "Моля, помогни ми с домашните.''  Нима не си щастлив, когато усетиш топлата бащинска прегръдка. Не виждаш ли тази пеперуда в красивата ни обагрена от цветове природа. Цветята, пъстрите градинки. Шумът на водата в реките. Слънцето и цветовете на дъгата или песните на обикалящите птици. В друга притча ''Тайната на щастието'' се разказва как един търговец изпратил сина си да намери тайната на щастието при най-мъдрия от мъжете. А мъдрецът на мъдреците казал на момчето: "Тайната на щастието се крие в това да се радваш на чудесата на света. Така, както красивата пеперуда лети и разглежда необятната красота на природата и изглежда толкова невинна и щастлива."

Пеперудата е спокойна, нежна и ефирна. Тя е една прекрасна и пъстра възможност да почувстваш щастието. За това казваме: ''Щастието е като пеперуда".