Има болки, които понасяме и удари, които търпим, има спомени, които отнасяме и обич, която очакваме, има и скръб, за която мълчим, но трябва да намерим смелост, защото, който поеме предизвикателството, той управлява щастието си. Но върховете и пътешествията в живота граничат с паденията и нещастията... носейки се по течението, трябва да поемем по пътя, който ни се предлага и да рискуваме. И въпреки всичко, което правим, и въпреки всичко, което преживяваме, винаги над нас ще тегне една тъмнина, една загадка и ще се питаме има ли име тя, тази жестокост, тази омраза? Как ни намери? Тя ли се вмъкна в живота ни или ние сами я потърсихме и привлякохме? Какво стана с нас? Сега изпращаме децата си във външния свят така, както пращаме младежите на война с надеждата, че ще се върнат живи и здрави. Но някои от нас са изгубили пътя си. Кога е станало това? Кога ги покриха сенките, кога ги погълна тъмнината? И има ли име тази тъмнина? И не може, обвинено от живота за своята доброта и не спряло да с ...