След като Бог сътворил природата и всички животински видове, създал и човека по свой образ и подобие.

 И ние, простосмъртните хора, създаваме деца, грижим се за тях и ги възпитаваме също по свой образ и по свое подобие. Те, като малките семенца, засети в земята, се нуждаят от много грижи, докато пораснат и станат фиданки, а след това се превърнат в стабилни дървета, сами устояващи на бурите, раждайки плодове, които са наградата за нашия труд, за грижите, положени през всичките тези години.

 За да има "утре" за тези млади дръвчета, то трябва да започне от днес.

 Посявайки семената, ние вече сме отговорни за тяхното бъдеще. Отговорни за това да ги опазим от плевели и насекоми.

 Покълвайки и с мъка пробивайки почвата, за да се покажат на повърхността, и те могат да срещнат галещите лъчи на слънцето, но също така могат да бъдат и попарени от сланата. Още от малки, дарявайки ги с много любов, ние ги учим да обичат, защото любовта е поезията и слънцето на живота, защото с обич и чисто сърце утрешният ден е по-светъл.

Опитвайки се да ги пазим от това завистта и омразата да не стават техни спътници и съветници, ние предотвратяваме тези чувства да парализират живота им, да го объркат и помрачат.

 За съжаление тези деца, които се раждат и изоставят в ръцете на институцията да се грижи за тях, тя да бъде тяхната майка, може би "утре" няма да има или поне не толкова слънчево.

 Те, попарени от сланата, ще трябва да се научат сами да устояват на промените на времето.

 Някои от тях ще оцелеят, а други може би не.

 Някои от тях ще родят плодове, а други осакатени, обрулени, не могли да опазят цветовете си през годините, ще се сломят и ще се оставят на ветровете, бурите и дъждовете да ги погубят.

„Майки, природата ви е призовала да възпитавате децата си, да се грижите за тях и отглеждате с много любов. Не ги поверявайте на другите, не ги отхвърляйте, защото само майчината любов може да ги опази, защото тези деца имат право да изживеят своето слънчево "утре", а вие да берете плодовете на вашия труд.”

Отглеждаме една фиданка и решаваме, че е достатъчно пораснала, за да се грижи сама за себе си, да оцелява и устоява на промените на времето, но уви... Забързани в ежедневието си, в борбата за оцеляване и осигуряване на насъщния, ние не забелязваме как са ги налазили дребни паразити. Насекоми като тези, които дебнат зад ъгъла на училището и зарибяват с наркотици нашите деца.

 Инсекти, които плъзват по крехките им стебла, налазват младите им листенца и бавно, но сигурно ги унищожават. За тези фиданки "утре" няма да има. Тях ще ги покосят, опасат и погубват насекомите-убийци. Ще ги погуби дрогата. Тя ще ги лиши от възможността да пораснат, дълбоко пуснали корени в земята.

 За да не позволим това да се случи, е нужно повече време да отделяме на децата си, да разговаряме с тях, да погледнем в очите им. В дълбоките им детски очи. В тях е истината, в тях са отговорите на всичките ни въпроси.

 И когато ни е най-трудно, и когато не можем да намерим правилния, сигурен път към сърцето им,  нека се вгледаме в тях, защото никой не го е казал по-добре от Майка Тереза: „Най-добрите учители - децата”.

Има и други деца, например в Близкия Изток, на които детството им минава, учейки се да стрелят с автомати, да правят бомби и детонатори. Тежко е да виждаш деца, които играят на игри за възрастни. Опасни игри, които ще ги погубят. Жалко е, че тези деца "утре" няма да имат, а за това сме виновни ние, възрастните, които, насаждайки им идеите и възгледите си, посяваме в душите им семенцето на омразата, а един път загнездило се там и открило идеалната среда за развитие, трудно бихме могли да го изкореним, защото лошо семе бързо расте. За тези деца човешкият живот не е ценен.

Нашите деца са живите цветя на Земята и за да има слънчево "утре" за всяко едно от тях, то трябва да расте, без да знае, че съществува зло.

Да, ще има утрешен ден, бъдеще за тях, единствено и само ако съумеем да ги опазим.