Син екран

Седя на един шезлонг в новооткрит огромен воден комплекс. Би трябвало да ми е забавно. Според всички изискуеми предпоставки би трябвало да съм почти в Рая. Гледам синята вода, гледам хората, но нещо не е наред. Трудно ми е да определя какво. Може би аз не съм на ниво. Опитвам се да рестартирам, но операционната система пак забива на този син екран. Как го правят хората? Ето едни смучат фрапета със сламка, други пият бира на бара във водата, трети ближат сладолед. Сервитьор носи няколко наргилета към група младежи. Слънцето преваля. Малко момче прави фотосесия на майка си. Импрегнираните с пот барбарони са отдавна разграбени. Шатрите пък са друга работа. ВИП място за богати самотници. Питиета на ръба на басейна, питиета вътре във басейна. Пием докато ходим, пушим докато спим. Това ли е рая? Опитвам да програмирам използвайки позитивен код, но нещо не ми се получава. Каква е тази програма? Непрекъснато, самоцелно удоволствие. Мозъкът ни е страшно креативен в откриването на все по-нелепи удоволствия. Те се рекламират, те се възпитават, те се продават. След време започваме да желаем неща, които не сме и предполагали, че могат да ни липсват. Не може без това! - крещим истерично отвътре. Може ли да си занесем таблата с храната на шезлонга или трябва непременно да седнем тук на масата? “Няма проблем госпожо”, усмихва се нашият дилър. “Ние сме тук за да се чувствате добре!” А бе Рай! Нали?

Оглеждам съоръженията. Всичко наистина е измислено на ниво. С една дума хардуера е добър и става все по добър. Тук явно програмите са несъвместими. Нищо, ще отида да поплувам. В брошурите видях басейн с коридори. Това ми трябва, чисто физическо усилие. Един вътрешен разговор с въздуха и водата. Стоп! Май не познах. Дори и тук в плувният басейн са влезли хора, които правят всичко само не и да плуват. Малки дечица с надуваеми играчки. Горди възпълнички родители кръстосват надлъж и нашир. Шумни компании, подхвърлящи си гумена топка докато ходят свободно - назад. Забавляват се хората ще кажете вие! Нормално е! Да явно наистина е нормално. Кой е спортен басейн, кой е детски, кой е за релакс. Това са термини от миналото. Днес е важно да се чувстваме добре. Щастие, без граници. Без граници в храненето, без граници в общуването, без граници между държавите. Не е ли очевидно? Арогантността е признак на характер, а останалото са просто възможности.

Вече можем да си позволим море и през декември. Някъде в Тайланд. Стига да намерим по-евтини самолетни билети. Там сме. Искаме нашата доза щастие от живота. Не е нужно дори да го разбираме. Продължаваме напред! Другият месец предстоят избори, но може би няма да успеем да гласуваме, защото няма да сме в България. Планираме го отдавна и смятаме, че го заслужаваме.

Син екран ли? Не е страшно! Вероятно това е морето или новият ми син бански.