Смело сърце

 

 Чу се глас  - Къде е любовта?  - Тя отвърна, говорейки с мълчание.  - Чакам моя пътник, да ме вземе. Да придобия значение, а не да съм дума без глас, заседнала в пространството. Гласът отвърна, защо си тъй самотна, нима нямаш свое сърце, което да топлиш? - Там, където имаш с кого да споделяш своята мъка и щастие, значи си на своето място, отвърна любовта. Аз съм просто дума, взимана заради значението си и хвърлена отново в океана. Заради разочарованието на вашите, неосъзнати човешки грешки.  Чакам своят пътник, говореше обичта, за да не остана само част от забравена митология. Страхувам се да не изчезна, защото вие, хората, мислите, че аз съм едно нещо, което седи на кръстопътя и се присмива  на вашите несполучливи  любовни взаимоотношения. Аз чакам своя пътник, който ще ме вземе и ще ме превърне в своето велико творение. Живея всеки ден с тази надежда и с това, че има хора, които знаят  истинското ми значение и място в живота им. – Гласът отвърна, след като носиш толкова дълбок смисъл и си в началото на всичко свято, защо живееш в непрекъснат страх, че ще изчезнеш. Когато светът си ти?  – Това е все едно да има земя без вода и човек без душа.  – Любовта отвърна, аз живея в постоянен цикъл на непредвидими обрати, които ме убиват, а след тях има и живот, който ме преражда. Аз се уморих да чакам нещата да се случват и аз да живея безценно заради мъката, причинена от мен самата. Моята друга страна, наречена болка, и тя е в мен, и не може да спре, докато аз все още съм жива, каза обичта.  – Уж красива, но несправедлива е твоята съдба, но приеми своето велико призвание. Вярвай в нея както дори простосмъртните вярват в теб. Твоето смело сърце ще спаси и най-нещастния скитник.  Любовта отвърна, но и убива най-смели сърца!
 Бояна Маркова