Не знам. Просто ми е трудно да дефинирам какво точно искам. Често съм си мислил, че щастието ми може да се състои в елементарни неща - просто да седна на една пейка в някой парк, да прегърна и целуна момиче, да усетя меката му коса, приятният мирис на кожата му, то да е по-малко от мен и аз да се чувствам като негов закрилник. Да се целунем, да бъдем нежни един към друг. А как ми се ще да разбирах малко повече от жени. Тогава щях да си селектирам момиче, което като е влюбено в мен, не знае как да постъпи. И хич нямаше да ми пука за хилядите, които щяха да ми се натискат брутално и дари нагло. Фактът, че би имало някое същество, което не знае как да изрази чрез действие желанието си да бъде с мен, което не знае как изобщо да постъпи, би бил толкова сладък, че бих се размекнал като шоколад, напечен от слънцето на плажа. И после всичко ще е в приказките. Да, точно като в приказките, защото аз вярвам в тях, значи ги има. Просто... Просто всички ние имам нужда от елементарни неща, но сме со ...