Съвестта ме молеше...
Спасявам се от теб, бягайки навън.
Нощта обещава да подари своите тайни.
Ухае на теменужени страсти по кремавите пориви за обич.
Синя луна задава въпроси към пространствените илюзии за надежда.
Дъждът облича улиците с капки безцветно небесно щастие. И търси полъх от копитата на Рая.
Съвестта ме увещаваше...
Спасявам се от теб, бягайки.
Разкъсвам се на части, така ще намеря изгубеното.
Обичам те и с устни прегорели, охлаждам коси по улиците слепи.
Гърдите тежат като каменисти планини.
Ръцете се впиват в миналото. ...