Студено Тъжно Море
Тогава не исках да плача и сега не искам... Но не мога! И знаеш ли защо? Не, не е заради теб. Боли ме да го кажа, но ти не заслужаваш. Тогава ще ме попиташ защо все още те обичам, защо плача. Ще ти кажа... Плача заради себе си. Егоистично ще кажеш. Но не, това не е егоизъм. Ти никога няма да разбереш какво е да плачеш заради себе си, никога няма да разбереш и любовта ми към теб, защото аз те обичах повече от всичко и всички взети заедно...
Защо те обичам още ли? Защото ти ми даде нещо, което не мога да отрека и заради което вечно ще те обичам, завинаги... Даде ми живот, помогна ми да бъда себе си, да открия себе си сред морето от тъга, в което бях потънала и в което вече се давех...
Сега плача, да плача, защото пак загубих себе си и усещам как студената вода на това тъжно море пак обгръща цялото ми тяло... Студено ми е... замръзвам... липсваш ми, обичам те, пак се изгубих, пак плача, пак го няма света, няма те и теб, няма ме и мен... Моля те, прегърни ме, толкова ми е студено... искам пак да ме хванеш за ръка и да ме изведеш на плажа, където Слънцето пак ще ме стопли и аз пак ще бъда щастлива... Знам, пак искам невъзможното, защото ти вече не си сам... ти си на същия този плаж и прегръщаш нея под лъчите на греещото Слънце... и двамата сте щастливи... А аз... аз оставам сама в студената вода на моето си тъжно море и горещи сълзи все така продължават да капят от очите ми и да се сливат с ледено студената вода...
© Мария Стоянова All rights reserved.
