Jun 21, 2006, 8:51 PM

Сърцето е студено 

  Essays
2304 1 3
3 мин reading

Вдигаш глава, поглеждаш ме и търсиш в очите ми нещо, което да ти даде вяра, сила, кураж да вярваш, че всичко ще се оправи и не е дошъл краят... Но не откриваш нищо. За мен това беше всичко. Не желая повече да бъда с теб или поне не желая повече ти да бъдеш с мен. Омръзна ми...Ти ме излъга, искаш да ти простя... Но защо, кажи ми, защо да го правя? Нима заслужаваш? Нима мислиш, че не мога без теб? Нима смяташ, че ми липсваш до болка? Да не би да си си втълпил, че жадувам прегръдките ти, думите ти, целувките ти? О, не се излагай!!! Вярваш ли, че момиче като мен е способно да тъгува за такъв като теб? Убеден ли си, че след като всички ти се кланят в краката и аз ще го правя? Защо лъжеш себе си, когато знаеш, че не съм такава? Защо продължаваш да мислиш, че ти си ме напуснал, когато ти е ясно, че си тръгнах още преди много време? Да, бях до теб, но нима искаш да ме убедиш, че не си разбрал колко студено е съцето ми за теб? Ще кажеш, че то е студено за всичкo и всички и вероятно ще си прав, но тогава защо продължаваш да вярваш,че те обичам? Моля те, не мисли, че си успял да проникнеш в душата ми, че си стопил леда в сърцето! Предупредиха те да не се занимаваш с мен, дори сама аз ти го казах... А ти какво направи? Защо не послуша "приятелите" си? Мислеше, че си различен? Че ще успееш да ме имаш? Сега разбра ли колко много си грешал? Толкова трудно ли ти бе да проумееш, че не мога да обичам? Толкова много ли искаше да се докажеш или просто обичаш болката... Да,болката!!! Защото колкото и да отричаш, те боли, знаеш го, знаеш, че и аз знам... Но нека те боли, нека!Нека някой разбие сърцето ти, нека това бъда аз! Научи се да слушаш какво ти казват другите. Научи се да виждаш истината! Излез от илюзорния си свят, където всичко винаги се подрежда, както трябва. Разбери, че животът е суров, че няма приятели, няма любов! Ти си сам и ако още не си го осъзнал и не желаеш да ми повярваш, то все някой ще ти го докаже... макар и след време! Разбери, по дяволите, че друго освен болка няма. Нещата винаги се свеждат до нея и ако не се научиш да живееш с болката, ще те боли още повече! Казвам ти всичко това, а ти мълчиш!Продължаваш да мислиш, че това не е краят. Прав си, не е, за да има край, трябва да има и начало...Гледаш ме в очите, търсиш надеждата... Не я откриваш, нали? Да, защото я няма... Искаш да вярваш, че преувеличавам, но май вече не можеш!!! Така ли е?!... мълчиш... Разбирам, така е! Сега вече знаеш, че съм коравосърдечна и не умея да обичам... Искаш да ми се разсърдиш, но не можеш,не можеш да ме виниш за собствената си глупост. Сега аз поглеждам в очите ти и вместо да видя омразата ти, виждам колко по-силно започваш да ме обичаш.
Явно си сляп, явно не виждаш, че ме няма...

© Аланна All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • не съм съгласна че има само болка както и че не можеш да обичаш защото всеки може-просто всички ни е страх. но определено стилът ти ми харесва 6
  • и така да е...все пак си струва.. 6
  • Здавей, това което си написала е много интересно. Аз не виждам толкова, че се опитваш да го накажеш и да му покажеш че не съществува любовта, колкото че болката измъчва тебе. Незнам дали е от него, но аз лично усещам силна болка, която те кара да говориш така за любовта и да не вярваш в нея. Много тежки думи си написала, но в тях няма смисъл за живот, подбуда за чувства, а точно обратното. Харесва ми, но кого искаш да повярва, че любов няма, него или себе си? 6 от мен
Random works
: ??:??