Ти
Ти, ти влезе в сърцето ми така, както никой друг не е успявал.
Още щом се настани там, се изпълних с омраза към теб.
Такава омраза, каквато не съм изпитвала към никой друг.
Ти, ти ме създаде такава, каквато съм сега -
недостижима и в същото време плаха...
Царица и в същото време роб,
силна и в същото време по-крехка и тънка от карфица..
Ти, ти си единственият човек, на когото съм посветила мислите си.
Мисли за мъст, мисли, изпълнени с гняв.
Ти и само ти.Ти си всичко, което имам в момента.
А когато те съсипя, аз ще съм единствена,
аз ще съм велика!
А ти? - Ти ще си едно нищо, което ще ми се моли за прошка...
Но ще е вече късно!
Още щом се настани там, се изпълних с омраза към теб.
Такава омраза, каквато не съм изпитвала към никой друг.
Ти, ти ме създаде такава, каквато съм сега -
недостижима и в същото време плаха...
Царица и в същото време роб,
силна и в същото време по-крехка и тънка от карфица..
Ти, ти си единственият човек, на когото съм посветила мислите си.
Мисли за мъст, мисли, изпълнени с гняв.
Ти и само ти.Ти си всичко, което имам в момента.
А когато те съсипя, аз ще съм единствена,
аз ще съм велика!
А ти? - Ти ще си едно нищо, което ще ми се моли за прошка...
Но ще е вече късно!
© Любомира All rights reserved.
