В какво се превърна?
Ти не си този, за когото те мислех,
не си това, което искаш другите да мислят, че си!
Ти си лъжец! Излъга и мен...
А когато се запознахме, открих в теб сродна душа,
човек, който е страдал и понасял всичко като мен.
Ти беше за мен преди всичко приятел.
Но след това, не знам защо... нашето "приятелство"
се превърна в нещо по-силно. Нещо неочаквано и неодобрявано
в началото от всички. Даже не знам как да го нарека -
любов, привличане, необходимост... И аз се поддадох на слабостта си
и допуснах това да се случи, стараех се да продължи повече от допустимото.
Мислех, че мога да разчитам на теб, че винаги ще бъдеш този,
който ще ми подаде ръка. Но уви... не беше ти човекът.
След това допуснах да ме разиграваш. Примирявах се с всичко...
дори не знам защо. Не те обичам, а защо след тебе тичам.
Оитах се, наистина се опитах това да се получи... стараех се да поправям
грешките си. Но сега разбрах... не съм грешила, просто ти ме караше да вярвам
в това. Искаше ме, станах твоя - за какво? След като разправяше на всички,
че не те ебе за мен. Защо когато си тръгвах, ме спираше и пак ставаше мил?
Правеше ме на глупачка всеки ден. Дори пред приятелите ми ме караше да
се чувствам като отрепка. Разби пред тях и малкото достойнство, което ми беше
останало, след като знаеше, че приятелите са всичко, което ми беше останало,
освен теб. Направи от мен просто пешка за игра.
Искаше да ме видиш разплакана, успя!
Искаше да ме нараниш и пак успя!
Искаше да бъдеш сам, е най-накрая успя!
И сега ти казвам, Копеле, върви напред!
Както днес ми каза "хайде, върви си и повече не ми звъни"
Но само гледай да не ме потърсиш пак, отново първи Ти!
Защото и да те е страх да го признаеш,
от мен до болка се нуждаеш.
Но запомни, няма да ме върнеш вече ти!
И ти пожелавам все пак, заради месеците, които прекарахме
заедно... Бъди щастлив!